Българско председателство на Съвета на Европейския съюз EN

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ДОКЛАДЪТ НА КОМИСИЯТА ПО МЕХАНИЗМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО Е ОБЕКТИВЕН

13.12.2017

 

В последния си доклад по механизма за сътрудничество ЕК отчете изпълнението до момента на препоръките в доклада от началото на тази година и насърчи страната ни да продължи, както и да покаже резултати. Следващия доклад ще бъде в края на 2018 година и има възможност, ако сме изпълнили всички препоръки, да е последен. Добро утро на Цецка Цачева – министър на правосъдието. Добре дошла.

 

Добро утро.

 

Така синтезирано, отговаря ли най-обективно на общия тон на доклада това, което казах в момента?

 

Точно го казахте. Действително тонът на доклада е изключително позитивен. За мен е по-важно, че той е обективен, тъй като коректно отчита извървените стъпки в изпълнение на 17-те препоръки, които бяха отправени към институциите имащи отношение към повдигнатите в доклада въпроси, още с както казахте вие, януарския доклад от началото на годината. Констатирано е, че правителството е успяло да навакса забавата от времето на служебния кабинет, по причина на предсрочните парламентарни избори. Във всеки един показател коректно са посочени действията прието до момента. Действително, след отбелязване на наличие на политическата воля, на конкретен напредък, има и констатация, че е необходимо да се видят резултатите от предприетите стъпки и действия до момента, тъй като голяма част от онова, което се прави в изпълнение на тези препоръки, са законодателни инициативи, за които трябва да се види как ще действат след като станат закон. Така че докладът обективно очертава ситуацията в момента, такава каквато е тя у нас.

 

Госпожо Цачева, ако, хипотеза, нямаше избори и ако парламентът беше продължил да работи, предишния парламент и бяхте приели например Закона за борба с корупцията, щеше ли да бъде по-различен този доклад? Щеше ли да отчете по-сериозен напредък, щеше ли да даде по-добра перспектива за отпадане на механизма?

 

Безспорно това би се случило, ако вместо утре, на второ гласуване в българския парламент, да бъде поставен антикорупционния закон, това би се случило по-рано. Припомням, че 43-тото Народно събрание на първо гласуване прие внесения в предходния мандат законопроект…

 

Точно това имам в предвид, да. Но един закон, който не е влязъл в сила, ЕК няма как да го отчете нали?

 

Ще отчете приемането на закона. За резултатите трябва да се даде достатъчно време за действието на този закон. Така или иначе и с януарския доклад, перспективата и мерките, които са набелязани от наша страна в изпълнение на препоръките, обхващат един период до края на 2018 година – тогава когато се очаква окончателния, следващия доклад всъщност на ЕК. Така че към този момент вече ще има повече конкретика в това как действат нормите, които в момента в изпълнение на препоръките и на мерките, като законодателни инициативи, като работа в работни групи, се осъществяват.

 

Чисто в законодателно отношение, какво трябва да се постигне в оставащата малко по-малко от една година докато се извърши следващата проверка, която ще подготви пък доклада?

 

До момента за антикорупционния закон, коментирахме вече, повтарям, утре започва второто му четене в българския парламент. С оглед на управленската програма, до края на годината той би следвало да бъде приет от Народното събрание. Промени в НК по отношение на корупционните престъпления, както и престъпления свързани с групи за организирана престъпност, всичко това е отново в конкретни препоръки от страна на ЕК в доклада. Няколко работни групи, една от които обсъжда мерки и процедури за разследване на тримата големи в съдебната власт, както сме свикнали да ги наричаме – това е главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на Върховния административен съд. Отново по препоръка на ЕК в доклада, работна група, която преосмисля текстовете на Закона за съдебната власт, с така наречения процент на външно назначаване, тоест да има възможност доказани учени от сферата на юридическата наука, които са имена и професионално са израснали и биха могли да бъдат магистрати, също да заемат такива длъжности, а не само вътрешнокариерното израстване, което е характерно за съдиите, съответно за прокурорите. По всички тези теми, както и коректно се отчита в доклада, че няма препоръка, по която да не се работи и се очакват резултатите от тази работа, която в момента върви. Искам да обърна специално внимание на това, което е застъпено в доклада, но прозира и като препоръка, че би трябвало да по-широко обществено обсъждане, с участието на неправителствените организации и на магистратските организации, на заинтересованите институции, да бъдат сложени за дебат преди внасяне от правителството в парламента на тези законодателни инициативи. Функционира съвет по прилагане на актуализираната стратегия, с участието на неправителствени организации и магистратски организации на магистрати. Две извънредни заседания до момента сме провели, следващата седмица във вторник отново провеждаме вече редовно, в които се обсъждат тези законопроекти, дава се становище по тях. Така че целта е да бъде въвлечена цялата общественост, тъй като това са теми, които действително изискват консолидация и бих казала консенсус, съзнавайки колко трудно се постига такъв. Тук е и ролята на ВСС, който има отношение към голяма част от тези законодателни инициативи – техни представители участват в работните групи към министерството. Не само се стараем, а считам, че и правим това, което се изисква от нас, от партньорите ни по механизма за наблюдение и оценка.

 

По отношение, така да се каже, на разследването и наблюдението на дейността на тримата големи, трябва нов орган да се създаде, които да се занимава с тримата големи в съдебната власт – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор, през парламента ли трябва да минава това? Какво е виждането?

 

В момента с моя заповед има създадена работна група. Това, което към този момент е свършено, проучва се опитът на държави членки на ЕС, в които е близко устройството, тоест прокуратурата заедно със съда, са заедно в съдебната власт, така както по конституция са разположени прокуратурата и съдебната власт. Оттук насетне…

 

Тоест държавното устройство е близко до нашето?

 

Да, защото има…

 

Прокуратурата е част от така наречената…

 

…има идеи, които периодично се повдигат в публичното пространство, но те не съответстват на конституционното устройство на съдебната власт, такова каквото то е в момента. И възможността, защото и за това много често се говори, можели обикновено Народно събрание, какъвто е и 44-тия парламент, да внася промени в това разместване на съда и прокуратурата…

 

Баланса на властите.

 

…това не би могло да се извърши от обикновено Народно събрание, поради което ние работим със зададените параметри и рамката, която в момента Българската конституция дава. След като се проучи този опит, как се осъществява, аз считам, че в рамките на още месец примерно, бихме могли, работната група да излезе с предложение, ако е необходимо, за законодателни инициативи, а вероятно такива трябва да има, за да отговорим на препоръката и в същото време да удовлетворим едно очакване да има равнопоставеност между така наречените големи в съдебната власт.

 

Да, но като цяло мнението на експертите какво е, в каква посока трябва да се върви най-общо казано?

 

Мнението на експертите при мен стига във финалния момент, тогава когато ми се предоставят протоколите от заседанията и се излезе с инициатива, примерно за законодателен проект. До момента знаете, че и към този момент и тримата големи не са безконтролни – нито главния прокурор, нито председателя на ВКС, нито председателя на ВАС. В промените на Закона за съдебната власт, вследствие на промените в Конституцията, са предвидени правила относно тяхна дисциплинарна отговорност. Те във всеки един момент биха могли да отговарят пред ВСС за своите действия, в качеството им на членове на ВСС. Така че трябва да се преосмислят много детайлно тази препоръка, която имаме от страна на ЕК в нейния доклад и да оставим експертите да си свършат спокойно работата в работната група.

 

По отношение на ВСС, ЕК отчита като положително прекия избор на членовете от магистратската квота, по отношение на процедурата по избор на парламентарна квота има една забележка, че би следвало да се даде може би повече време  за изслушване на кандидатите, да се задават повече въпроси от неправителствените организации. Но така или иначе пък ЕК ще гледа в момента под лупа, се предполага, дейността на новия състав. Тоест как промените в неговия избор, водят до качествена промяна на дейността?

 

И още нещо, позволете ми да продължа вашата мисъл, въпреки че вие задавате въпрос, аз ще го кажа в разказвателна форма – онова, което е много важно, че в доклада по отношение на първия показател, тоест за гарантиране на независимостта на съда, има констатация, че тази независимост и посоката, в която се работи за окончателното й постигане, е видима. А това е резултат от конституционната промяна, която извърши 43-тото Народно събрание и приетите промени в Закон за съдебната власт. Така че по този показател, който е може би в цялата съдебна реформа, един от най-важните – да се гарантира независимостта на съда, на тези, които правораздават, а  това са съдиите, констатациите в доклада, за мен са доказателство, че ние вървим в правилната посока.

 

И оттук обаче, за какво трябва да внимава състава на ВСС?

 

За какво ли не трябва да внимава състава на ВСС. Няма в неговата работа по-маловажни и по-важни неща, защото като се започне от бюджетните въпроси, избора, назначаването на магистрати, кариерното им израстване, всичко е важно.

 

Но тук със скандалите около кадровите решения, на които бяхме станали свидетели в предишния мандат, трябва ли категорично да се забравят? Споровете около личностите…

 

Много хубаво би било. Но във всяка човешка дейност, тогава когато…

 

Говорим за скандалите, а не за нормалния дебат и за споровете, нали? Защото ние с вас винаги можем да бъдем на различно мнение и да спорим, за да намерим най-правилното решение, но да не стигаме до скандални ситуации, в които да избираме между очевидно…

 

Истински го желая, споделяла съм го, че от начина, по който работи този състав на ВСС, съм оптимист и мисля, че ще бъдат избегнати подобни противопоставяния на непринципна основа, на каквито в някои случаи бяхме свидетели от състава на предходния ВСС.

 

По отношение на наказателното законодателство за корупционните престъпления, там какво точно се предвижда и това нали не отменя изцяло създаването на нов НК?

 

Това са две различни неща. Изпълнявайки препоръка по доклада, а и защото практиката го налага, бяха внесени промени в НК, на първо място разширяване на понятието за длъжностно престъпление. Взимам повод от предходния ви гост, който коментирайки конкретно дело, обяви, че едно лице не е имало качеството на длъжностно лице, поради което…

 

Заради което не може да бъде осъдено.

 

…поради което не могат да бъдат приложени съставите, които визират длъжностни лица. Сега сме предложили разширяване на понятието за длъжностно лице като длъжностни лица биха били от частния бизнес фигури, представители на банки, на общински, на местни власти – дефиницията е достатъчно широко разписана. Освен това за първи път се инкриминира и се въвежда в престъпен състав търговията с влияние от лица по високите етажи на властта. Тук трябва да заявя ясно, че има престъпления, конкретни състави от НК, които на жаргон казано не са пипани от 1968 година, когато е издаден НК и тогава те са имали за цел да уредят единната тогава и единствена държавна собственост приоритетно, които е безспорно, че след новата конституция от 1991 година, те са загубили своето значение тези състави.

 

Те са неработещи текстове.

 

Абсолютно. Считам, че се прави изключително голяма крачка в посока на осъвременяване на съставите за корупционните престъпления, което да даде възможност на съда, а преди това и на прокуратурата, повдигайки и поддържайки едно обвинение, да докажат действително престъпна дейност. Това, разбира се, не отлага изобщо работата, която върви и към момента, по отношение на цялостна наказателна концепция – тя е записана в програмата за управление на кабинета „Борисов” 3, има осигурени средства по ОП „Добро управление”. Работи се по проект, който да ни предложи цялостна стратегия за наказателната политика – ако в тази стратегия се каже, че има необходимост от административен кодекс, които с по-малка степен на обществена опасност деяния, така наречените постъпки, да бъдат изведени в отделен акт, той ще бъде направен. А в останалата част да си остане НК, такъв какъвто ние го знаем, но с осъвременени текстове. Зависи какво и как ще ни предложат в този проект и от там в изпълнение на стратегията, която се приеме за наказателната политика, ще бъде предложен и съответния НК.

 

18 дни и поемате ефективно председателството на Съвета по правосъдие.

 

Тук ще се пошегувам – приех го в петък. Преди малко видях зад вас чукчето, което символично би бе предадено от, ето го, в момента го показват камерите, което ми бе предадено от министъра на Естония на последния формален съвет в Брюксел, който се състоя миналия четвъртък и петък. Действително председателството стартира на 1 януари, но в частта правосъдие, не само сме на финалния етап от организацията, но вече по някои от темите и изпреварващо сме провели по линия на комуникационната стратегия достатъчно работа.

 

Сега, какви са основните теми в съвет Правосъдие, които поставяте на дневен ред, в рамките на тези шест месеца, когато ще го председателствате?

 

Това са темите, които в дух на приемственост поемаме от колегите от естонското председателство, така както те са визирани от тройката председателство, Австрия ще застъпи след нас. Към този момент има редица досиета, които продължават да се работят и декември месец. Така че точното състояние, това е едно законодателно предложение, ще бъде ясно на 1 януари. Ние сме обявили три наши приоритети, които се приемат изключително позитивно от страна на партньорите – имах възможност да ги запозная на последния съвет. На първо място, ще работим по институционализиране на службата за европейска прокуратура, която бе създадена с регламент, приет и от европейския парламент. Очаква се в началото на януари да бъде обявен в официалния вестник. Освен компетентността, която регламента предвижда, повдига се въпрос за разширяване обхвата на дейност – тоест не само за тази прокуратура, а и прокурорите в европейската служба да следят за начина, по който се харчат нашите пари, на европейските данъкоплатци по различните фондове и програми, но и да бъде с разширен предмет на дейност по отношение на средствата, които в един момент биха могли да се използват за терористични действия. Предмет на този дебат ще бъде и нарочната конференция, която предвиждаме през месец март, по тази тема.

 

А дотолкова доколкото корупцията не е само български проблем…

 

Естествено.

 

…предвиждате възможност в един момент да видим европейската прокуратура и с такъв ангажимент? Защото днес, когато няма граници…

 

Европейската прокуратура ще работи съвместно с други и сега съществуващи служби в наказателното правораздаване и производство, каквото е Евроджъст, ОЛАФ, Европол. По всички тези въпроси говорихме и с партньорите ни от САЩ, във формата министри ЕС – САЩ, защото е много важно това сътрудничество не само в рамките на ЕС, но и с рамките на нашите партньори да бъде изнесен. Да, на тази конференция ще се чуят различни гласове, но нека да припомня, че в регламента за европейската прокуратура, той бе гласуван и приет в условията на засилено партньорство. Това означава, че не всички държави членки на ЕС са част от тази организация и структура. Първото предизвикателство за нас като председателстващи ще бъде да уредим и взаимоотношенията с онези държави членки…

 

Които не се присъединяват.

 

…които не се присъединяват. Аз имах среща с министъра на Унгария по тази тема, Унгария е държава извън тази група, която приехме регламента, така че ни предстои много и отговорна работа. Следващ приоритет, отново в сферата на наказателното право е така нареченото електронно правосъдие, в частност наказателното правосъдие в киберпространството. Става дума за много сложни обществени отношения, които веднъж много трудно се поддават на регулация, но трябва…

 

Ето, в последния случай с биткойните, дори се оказва, че не може да се разследва дали те могат да се използват за пране на пари.

 

Много е сложно, като се държи сметка, че всяка държава има информационна система като невинаги има свързаност между тези информационни системи, за да се получи необходимия обем на електронни доказателства. Заради това и на последния съвет коментирахме този въпрос и се обединихме около необходимостта Е Кодекс –така наречената система, която на първо място да унифицира, за да има взаимна, възможност за движение на доказателства, да има възможност за признаване на тези доказателства от съдебните органи. Тук е много важно и във всяка една отделна държава, докъде е напреднал процеса по работа с електронното правосъдие. Ние също имаме проекти по линия на ОП „Добро управление”, работи се в тази посока. Приеха вече, има изменение в закона за съдебната власт, така че и тук ни предстои много работа. И трети последен приоритет, но само от тези, които сме извели като такива, защото ние работим по близо 15 досиета, това е сферата на гражданското право – признаване взаимно на решения свързани с родителски отношения и така нареченото отвличане на дете, резултат от смесени бракове, граждани на различни държави или родители живеещи на съпружески начала. Все много сложни взаимоотношения, които се очакват с интерес от…

 

По тази тема и за реформата в нашето законодателство ще трябва да ви поканим допълнително, защото имаме проблеми с детското правосъдие, които трябва да решаваме и ще трябва да направим съвсем…

 

Изпреварващо в аванс, във вторник на заседанието, редовното заседание на Съвета по актуализираната стратегия ще информирам членовете му докъде е стигнала съгласувателната процедура. Законопроектът е готов…

 

За детското правосъдие?

 

Да. Преодоляваме различни мнения и позиции на водещи институции, които имат отношение по тази тема. Но след вторник идната седмица…

 

Предполагам тук работите добре с омбудсмана по тази тема?

 

Работя с всички неправителствени организации, с омбудсмана, така че имаме готовност, записано е като приоритет и за внасяне, през Министерски съвет в парламента.

 

Отказахте, тоест категорични сте, че изпълнителната власт няма какво да се меси в съдебните дела за така наречените „царски имоти”. Но в същото време, тук даже разговаряхме  с адвоката на държавата господин Денев, с адвоката на царското семейство, категорични са, че имаме отменен закон за конфискация, обявен за противоконституционен, но няма закон, който да регламентира начина на връщане и те казват, че и това е в основата на влезлите в сила до момента съдебни решения. Трябва ли според вас парламента да поеме своята тежест и да регламентира законово защитата на гражданските права така както на всички други, които са пострадали от конфискация и има закон, по който могат да възстановят имотите си, а в случая…

 

Недобър знак и оценка за българската държава като цяло, с всичките й държавни институции, близо двадесет години от постановяване на конституционното решение 1998 година, с което е обявено за противоконституционен закона за национализиране имотите на Фердинанд и цар Борис Трети, и техните наследници, да не се излезе от този заплетен възел.

 

Правен вакуум.

 

Абсолютно. Решението на 43-ото Народно събрание, което наложи мораториума, също се казва, че този мораториум действа до приемането на специален закон. Необходимостта от такъв закон за мен е неизбежна, тя е категорична. Оттук насетне кой може да изготви такъв закон? Тогава когато е обявен един закон за противоконституционен, отношенията, правния вакуум както казахте и вие, които остават, по силата на Закона за Конституционния съд, следва да бъдат уредени от органа, чийто акт е обявен за противоконституционен. Когато говорим за закон, безспорно този орган е Народното събрание. Това обаче не означава, че депутатите трябва да бъдат, как да се изразя, оставени сами да го решат този въпрос – безспорно трябва да се използва експертизата, опита, онова което е събрано до момента. Защото по повод работата на работната група, се установи, че има много добри заключения, много документи, които са събрани от работни групи парламентарни в предходно време. Има един списък още от 1947 година, където ясно са записани кои са имотите лична собственост на царското семейство, кои са държавни, ползвани от царското семейство и монарха в качеството му на такъв. Така че за мен не е нормално по отношение на всички останали граждани, които имаха възможност да реституират своите имоти, разбира се, винаги има и недоволни, такива които считат, че законът им е попречил, за да реституират тяхно имущество, но да се приеме, че монарха не е притежавал никакво лично имущество, което е национализирано, мисля, че не е сериозно като теза и няма да издържи. Аз го споделих, при наличието, че има и висящи дела в Страсбург.

 

Трябва да намерим достойното решение.

 

Мисля, че ще бъде добре за българската държава да не се обясняваме след това кой, къде и как е осъден, а просто да се намери законовата форма за решаване на този казус.

 

И много кратко – с колко ще се увеличат заплатите на служителите в затворите?

 

С 5 процента – толкова колкото на всички в сферата на сигурността.

 

А ще търсите ли възможност за по-интензивно нарастване, защото тези хора наистина имат доста тежък труд?

 

Да, следващата седмица ще имам среща със синдикатите. Имам какво да им предложа, мисля, че ще останат удовлетворени. Но считам, че е коректно първо да го споделя с тях и след това да бъде медийно достояние.

 

Добре, благодаря Ви много за този разговор.