Българско председателство на Съвета на Европейския съюз EN

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ИСТАНБУЛСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА БОРБА С ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ НАД ЖЕНИТЕ НЕ ВОДИ ДО ПРОМЯНА В БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ

21.01.2018

 

Добро утро. Мой гост сега е министърът на правосъдието Цецка Цачева. Здравейте, г-жо Цачева. За много години.

 

Здравейте.

 

Да продължим това, което започнахме с колегата Ви Кристиан Вигенин, добре ли е това, че вчера премиерът Борисов поиска от германския канцлер Ангела Меркел, добронамерено и без много шум, както той се изрази, тук да дойдат колеги, които да наблюдават прокуратурата, съда, следствието, полицията? Въобще, да ни дадат съвет и акъл.

 

Преди всичко е добре, че г-жа Меркел препотвърди още веднъж позицията за добро взаимодействие и сътрудничество между Германия и България, за политиките, които са изключително важни за нас, като газовия хъб във Варна, Шенгенското пространство, приоритетите на българското председателство. Получихме висока оценка за темите, които са теми и от дневния ред на европейското ни семейство. Що се отнася до сфери, в които действително много се работи и в които все още имаме проблем. Самият факт, че ние, заедно с Румъния, сме под механизъм за сътрудничество и оценка, означава, че все още има какво да направим по отношение на съдебната система, върховенството на правото, все неща, които са приоритети за работата ми, като министър на правосъдието.

 

А важно ли е за Вас, като правосъден министър, германски експерти да дойдат и да дадат акъл?

 

Изключително важно. Такива двустранни срещи има и в момента. През декември месец видни експерти от Германското федерално министерство на правосъдието бяха в София. Така че, готовността на г-жа Меркел и заявеното от премиера Борисов, за едно добронамерено сътрудничество, тук бих искала да повторя – добронамерено, тъй като много често самите ние си лепим етикети, които не съответстват на процесите, които се развиват в съдебната власт, на направеното до момента, до извървяната крачка. Не може да се…

 

Кой е етикетът, който най-много Ви дразни, който лично Вие не приемате?

 

Едва ли е един и не бих искала в неделя сутринта…

 

Да лепим етикети ли?

 

…по тази тема да се замислям. Но, онова, от което ме боли, като българка, е тогава, когато ние сами си го правим. Известна е българската поговорка „Каквото сам си направиш, никой не може да ти го направи”. Преди всичко, трябва да имаме постигнато съгласие тук, у нас, за следващите крачки, които трябва да се извървят, в изпълнение на актуализираната стратегия.

 

Видяхте ли какви протести има отново в Румъния, като ябълката на раздора, онова, което пали огъня, отново са съдебните неволи, съдебните реформи? Възможно ли е това, в България да се случи такъв протест, според Вас?

 

Гражданското общество има право на мнение и то изразява своята позиция. В една демократична държава протестите не са нещо страшно и не са нещо изключително. Онова обаче, което е важно, че след като е постигнато съгласие, има приет стратегически документ, по него има разписана пътна карта до 2021 г., оттук насетне нека да вървим и всеки един, защото много са институциите, различни са хората, неправителственият сектор, които имат отговорност в този процес, но да вървим всички в една посока.

 

Хайде, няколко думи да кажем за прословутата Истанбулска конвенция. От всичко, което видях, прочетох, чух, останах с впечатление, че на правителствено ниво, Вие сте…, как да кажа, най-толерантният човек, който се опитва да убеди Вашите коалиционни партньори, че в Истанбулската конвенция няма нищо страшно, няма призраци, няма трети пол, тя не се опитва да взриви изконните български ценности. Но, уви, Патриотите остават непреклонни. Разбирате ли техните тревоги, техните притеснения?

 

Ще продължа, добронамерено. Не само с колегите от коалиционното ни управление, но и с всички народни представители, които, дали водени от политически вътрешни приоритети и позиция ,или пък от съмнения, които са нещо естествено и човешко, но апелът ми е, нека първо да прочетем, след което да коментираме. Защото към този документ, преди всичко това е най-всеобхватният документ от 2011 г. на Съвета на Европа, който за пръв път поставя толкова в сгъстен вид противодействието срещу насилието и защитата на жените, изравнявайки с конкретни действия това равнопоставяне, за което и ние имаме закон, приехме го в 43-тото Народно събрание. Оттук насетне, към тази конвенция има един меморандум, едни пояснителни бележки, какво съдържание се влага във всяко едно понятие, 75 страници са. И новият момент, по инициатива на Външно министерство, поискахме от Дирекция „Правни въпроси и международни отношения да разяснят и такъв документ има, предоставила съм го, чрез председателя на Народното събрание, на депутатите. Във вторник, в 11 часа, в аулата на Софийския университет ще има широко публично обсъждане, където се надявам да се разсеят онези съмнения, които са без основание. Категорично трябва да се знае – няма да се сменя Българската конституция, няма да се въвежда трети пол, няма в учебните програми да се въвеждат уроци или пояснения за хора, които имат различно усещане за себе си, извън жена и мъж, нещо което е в традициите. Ясно е записано в Българската конституция. Няма да се признават чуждестранни бракове, еднополови…

 

Защо няма да се признават?

 

Защото Българската конституция и българското законодателство не позволяват. По Конституция, бракът е доброволен съюз между мъж и жена. И в контекста на Истанбулската, понятието „пол”, което се употребява, то не заличава различието мъж-жена, биологичните белези на мъж и жена. Никъде в конвенцията, никъде в меморандума към нея, толкова ясно е написано и в обяснителните бележки.

 

Добре. Нека да видим, тъй като говорим наистина и за домашно насилие, нека да видим един конкретен случай. 15 декември започва като всеки друг ден. Когато се прибира от работа обаче, Камелия заварва в своя дом купон, организиран от нейния приятел. Ето продължението на историята:

 

Репортер: 15 декември започва като всеки друг ден. Когато се прибира от работа обаче, Камелия заварва в дома си купон, организиран от приятеля й.

 

Камелия: Той вече беше освирепял, започна да ме обижда, да ми казва, че аз съм повод за всичките му проблеми, че всичко лошо му се случва заради мен. И започна да ме удря с юмруци в главата. Той ми казва, че съм най-отвратителното нещо в живота му и че и да го гледам жално , и да не го гледам, няма никакъв смисъл. Тръгнах да бягам, виках за помощ, звънях по етажите. Само се чуваха някакви коледни мелодии отвсякъде…, точно като във филм на ужасите.

 

Репортер: Момичето успява да се обади на родителите на приятеля си, които идват след минути. Но вместо подкрепа, Камелия получава заплахи.

 

Камелия: Майка му се качи горе с мен, в апартамента, защото той беше по чехли, за да вземе обувки. И като видя апартамента, и след като й казах, че съм се обадила и на моите родители, тя ме попита, защо съм се обадила на баща си, даде ми 100 лв. и ми каза, много внимателно да си помисля, какво ще му кажа за случилото се.

 

Репортер: Това не е първият път, в който мъжът посяга на Камелия, а родителите му са ставали свидетели на всичко.

 

Камелия: Майка му, като се върна, дойде при мен и ми каза, че каквото и да става между нас, не трябва да чуват околните за това.

 

Репортер: Момичето е споделяло и за проблемите на приятеля си с наркотиците.

 

Камелия: И те ме обвиняваха, че съм луда, че си измислям, че съм просто една изоставена жена, която е наранена. Но аз, в действителност просто исках да му помогна.

 

Репортер: Камелия ще търси правата си в съда.

 

Искам само към тази лична история да добавя и малко статистика. Според последното проучване на „Галъп”, 7 процента, което прави около 350 000 мъже, смятат, че няма нищо лошо, г-жо Цачева, да ударят един шамар на съпругите, жените, приятелките си. Какво бихте казали на тези мъже?

 

Тези стереотипи трябва да бъдат изкоренени в нашето общество. Не само у нас, разбира се, има такива проблеми. Преди всичко, прави чест на тази млада дама, която изнася извън семейството, извън апартамента своя проблем. Защото голямата драма е, това, отново вкоренено в битието ни, че не е добре съседите да знаят…

 

Да, че трябва да мълчим, че трябва да сме тихи.

 

…така, както я съветва нейната свекърва, че едва ли не за 350 000 е допустимо да се удари шамар. Тези стереотипи трябва да се изкореняват преди всичко чрез образованието. Още от ранна възраст, да знаят момченцата и момиченцата, че в едно семейство те са равни, не само по права, но те трябва да имат… не така, по начина, по който е в редица домове…

 

Така е. Възпитанието е абсолютен  ключ към решаването на…

 

…нека да си го признаем, този проблем съществува. И заради това, Истанбулската конвенция е приоритетна и за европейските институции, и за нашето председателство. Да припомня само, че г-н Тимерманс, първият зам.-президент, който утре ще бъде в София, от вторник е заседанието на левицата в Брюксел, е посочил, че това е основен въпрос за левицата, а именно максимално бързо подписване на тази конвенция от всички държави-членки.

 

Г-жо Цачева, вот на недоверие към кабинета. Този път, БСП, доколкото разбирам, стрелят с голям калибър…

 

А с какви патрони?

 

Моля?

 

А с какви патрони?

 

С какви патрони, според Вас, стреля г-жа Нинова?

 

Като се започне от първото изречение на мотивите, където се заявява, че поводът за този вот на недоверие е невъзможността на кабинета на премиера Борисов, от 4 май до момента, 8 месеца и половина по-късно, да се справи с корупцията. Това първо означава, че или не се познава добре, какво представлява корупцията, второ, че са забравили, че имаха мандат, бяха мандатоносители и управляваха доста по-дълго от тези 8 месеца и половина.

 

Но какво се случва по-нататък? В следващия абзац се казва категорично, че правителството не желае да се справи с корупцията. Нека да бъде ясно, проблемът с корупцията е важен. Корупция има. Тя не се отрича от никого. Бе призната и от премиера Борисов на изслушването му в Страсбург миналата седмица. Но, да се твърди, че липсва воля, че нищо не се прави, това мисля че е безотговорно. Ще стане ясно в дебата, надявам се, да бъдат пояснени всички онези действия – практически, систематично извървявани стъпки. Първо, по отношение на промяна в нормативната уредба и на законодателството – приет Антикорупционен закон, промени в Наказателния кодекс, в сферата на корупционните престъпления, НПК. На второ място…

 

Добре, това ще се чуе по време на дебатите.

 

…премиерът Борисов и ГЕРБ доказаха, че равенството на всички пред закона е без алтернатива. Депутат, освободен от групата на ГЕРБ, в резултат на съмнения, повдигнато обвинение за корупция. Казвам съмнения, защото съдът е този, който ще излезе с доказателства. Така че, от самото начало на мотивите, аз лично очаквах по-сериозни мотиви.

 

Важен политически момент може да се окаже вотът на лидера на „Атака”, г-н Сидеров, който вчера пред Българското национално радио казва: Не съм сигурен, дали няма да подкрепя вота на недоверие към правителството. Ако това се случи, ще му се обидите ли?

 

Преди всичко, мисля че в контекста на това изказване, трябва да се има предвид, какъв е конкретният повод, по който той го е направил. Става дума за конкретен въпрос, който е в правомощията на изпълнителната власт. Имаме добър диалог. Коалицията е стабилна. Лично аз, схващам и тълкувам това изказване на г-н Сидеров, като желание, по-бързо да се решават въпроси, които са стояли с години и с месеци. Аз съм убедена, че ще се намери вярното решени по този въпрос.

 

Моля Ви, възможно най-кратък, но и смислен отговор на въпроса: Какво ще правите с огромния проблем – престъпници, избягали от правосъдието? Аз съм ужасена от цифрата, която чух от говорителя на главния прокурор, до сега 500 души са избягали от правосъдието. И си казвам: Боже, 1 процент от тези 500 да са като онзи човек, който изби шестима души в Нови Искър, спукана ни е работата, като общество.

 

Също бях неприятно изненадана от тази информация. Още повече, че аз имам парламентарен въпрос, от страна на народни представители. В тази връзка и потърсих информация. Тя обаче не се съдържа в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, а в прокуратурата. Знаете, че главният прокурор е предприел инициатива, в кратък срок да бъде дадена пълната картина. Не е добре. Но тук ще кажа, че именно заради това неотклонение от изпълнение на наложени ефективни присъди и наказания, бяха извършени промените в НПК, които са в сила от 5 ноември миналата година.

 

Т. е., не е необходимо нови законодателни промени, за да се поправи тази празнота?

 

Аз мисля, че трябва да дадем възможност на промените, които вече са в действие, повтарям, в изпълнение на НПК, за да се види как те работят. Тук искам да припомня и да информирам, тъй като има развитие, темата за т. нар. устройства, проследяващи устройства…

 

Гривните.

 

…гривните, както са добили гражданственост.

 

Каква е промяната?

 

Приключи обществената поръчка. Имаше обжалване в КЗК. Жалбата е отхвърлена. В момента Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е в процедура по подписване на договора, така че тези устройства много скоро ще бъдат налични и се надявам те също да допринесат за невъзможност на лице да се отклони от изтърпяване на наказанието.

 

Колко на брой са такива гривни, колко ще бъдат закупени, имате ли представа?

 

Гривните, точното число не мога да Ви кажа, защото имаше различни варианти по договора. Проектът на договора, просто ще Ви заблудя, ако Ви кажа точното число.

 

Добре. Вървим към финал. Питах и г-н Вигенин, питам, разбира се и Вас, утре се навършва годишнина, една година от мандата на президента Румен Радев. Съжалявате ли, че не сте на негово място?

 

Аз загубих изборите. Когато губиш, не знаеш какво печелиш, това е вярно и в обратната посока, когато печелиш, не знаеш какво губиш.

 

Какво спечелихте от това, че загубихте президентските избори?

 

Преди всичко, сигурно ще Ви прозвучи като клише, но житейски опит. Човек трябва, от загубата да разчита, ако щете и знаците на съдбата. Явно не ми е било там мястото.

 

Да, това е откровен отговор. Оценката Ви, така или иначе, за тази първа година на президента Румен Радев?

 

В една кампания, в т. ч. и президентска, се отива с предизборна стратегия, платформа, в рамките на целия мандат. За мен, оценките трябва да се дават в края на мандата, а до него има още…

 

3 години.

 

Има време.

 

Повече, извинявайте, 5-годишен е мандатът на президента.

 

5-годишен е мандатът. Още четири.

 

Значи, още четири години.

 

Още повече време има.

 

Добре. Давате толеранс на президента още четири години.

 

Добре, благодаря Ви за този разговор. Успешна година Ви пожелавам.