Роден на 21 февруари 1960 г.

Образование:

1981-1985 г. – магистър по финанси и кредит от УНСС

1988-1992 г. – аспирантура „Инвестиции и инвестиционен анализ”, докторска степен от УНСС

Има допълнителни квалификации по банково управление в САЩ и по емитиране на държавни ценни книжа във Великобритания.

Владее английски и руски езици.

Професионална кариера:

1992-1993 г. – заместник-декан, Катедра „Финанси”, УНСС

1993-1997 г. – директор на дирекция „Държавно съкровище и дълг” в Министерството на финансите

В този период се разработва пазарът на държавни ценни книжа, емитират се т. нар. ЗУНК облигации, както и облигациите за гарантиране на депозитите на банките, обявени в несъстоятелност. Под негово ръководство е поставено и началото на отпечатването на акцизни бандероли. Участва в подготовката на първия закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества. Той е инициатор на концепцията за създаване на държавно съкровище, която е реализирана в следващите години.

1997-2001 г. – заместник-министър на финансите

На този пост отговаря за управлението на държавния дълг и на пазара на ценни книжа, както и за подготовката на законодателството за въвеждане на валутен борд и за процеса на въвеждането му. Обединява службите за управление на вътрешния и външния дълг и създава първия регистър на консолидирания правителствен дълг. Ръководи българския екип по преструктурирането и договарянето на части от неуредения външен дълг на страната. Ръководи най-успешната операция по изплащането на държавни задължения към банките на бившия СИВ – МИБ и МБИС, в размер на близо 1 млрд. щ. долара в съотношение 16,3 цента за долар. Оглавява работната група по либерализиране на валутния режим в България. Член е на работната група, подготвила и осъществила деноминацията на българския лев. Автор е на първата публично обявена стратегия за управление на дълга, както и на концепцията за създаване на специален закон за държавния дълг.

2003-2005 г. – доцент, ръководител на Финансово-счетоводен факултет и заместник ректор на УНСС

2005-2009 г. – министър на финансите

Разработената от него и утвърдена от Министерския съвет и Народното събрание данъчна политика е в интерес на конкурентоспособността на реалната икономика и в подкрепа на фискалната сигурност. През 2007 г. данъчната ставка за корпоративния данък е намалена на 10%, а от 2008 г. и облагането на доходите на физическите лица е изравнено също на 10% (т. нар. плосък данък).

Осъществява една от най-големите реформи в държавната администрация като трансформира данъчната администрация в Национална агенция по приходите. По този начин са обединени функциите по събиране на данъци и осигурителни вноски и на общините са делегирани функциите за събиране на местните данъци. Признание за успеха на тази реформа е независимото изследване на Световната банка от 2007 г., което нарежда България на 10-о място сред държавите топ-реформатори. Под негово ръководство са разработени и одобрени от Европейската комисия първите стратегически документи на страната ни като член на Европейския съюз – Националната програма за реформи и Конвергентната програма.

В този период реализира четири последователни години бюджетни излишъци от по 3 и над 3 процента от БВП, фискалният резерв нараства от 4,5 млрд. лв. на 8 млрд. лв., създава се Сребърният фонд като част от фискалния резерв на страната, изплащат се предсрочно дългове за над 2 млрд. лв. Към края на мандата – в средата на 2009 г., консолидираният правителствен дълг спада под 15% от БВП, което е най-ниската стойност от средата на 80-те години на миналия век.

2009-2013 г. – народен представител в 41-ото Народно събрание

2003 г. – народен представител в 42-ото Народно събрание.

През 2007 г. английското списание „Emerging Markets” го обявява за финансов министър на развиващите се икономики на Европа. През 2008 г. получава номинация от Световната банка като един от 10-те топ-реформатори в глобален мащаб. Председателят на Международния трибунал за престъпления срещу човечеството в областта на хората с увреждания Дона Стайгър му връчва наградата „Личност на годината за 2007 г.” за проявеното от него разбиране и толерантност към хората с увреждания, чрез упражняване на принципа на социалното партньорство. Носител е и на званието „Рицар на книгата” на Асоциация „Българска книга”.

Избран за министър-председател на България от 42-ото Народно събрание на 29 май 2013 г.