Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif30.04.2016

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Теменужка Петкова: Надявам се до края на април да има яснота по проекта за газов хъб в България
08 Февруари 2016

Министърът на енергетиката, в интервю за предаването „Още от деня“ по БНТ

Започваме с Теменужка Петкова, тя е министърът на енергетиката. Здравейте, добре дошли тук в студиото.

 

Здравейте.

 

Искам да започнем с това заседание от миналата седмица на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, цялата я казах, нали? Това е цялостното наименование на тази комисия.

 

Да, точно така.

 

Но мен ме интересува защо пет години наистина не е имало заседание на тази комисия? Имате ли вие отговор на този въпрос?

 

Мен лично ми е трудно да коментирам каква е била причината последните 5 години да няма заседание на Междуправителствена българо-руска комисия. Но със сигурност мога да кажа какво трябва да се случи, за да стане такова заседание факт. Първото и най-важно условие е да е налице диалог между двете страни и да е налице доста усилена работа в работните групи по съответните министерства, тъй като към тази Междуправителствена комисия са налице работни групи – по енергетика, по икономика, по туризъм, по регионално развитие, в областта на културата, в областта на транспорта. Така че всяка една от тези работни групи към Междуправителствена комисия трябваше да създадем необходимата организация, така че те да могат да проведат своите заседания и съответно да се вземат и да се постигнат съответните договорености.

 

Значи ли това, че пет години никой не е работил за съдържанието на тези отделни групи и отрасли, които трябва да бъдат обсъждани? Не е имало интерес от тяхна или от наша страна?

 

Може би и от двете страни не е имало достатъчно теми за разговор, теми за обсъждане и просто не е имало необходимият диалог. За да има такова заседание, за да има добри резултати от едно такова междуправителствено заседание, трябва да се свърши доста работа.

 

Какъв е вашият принос, за да се случи всичко това?

 

Съпредседатели на тази междуправителствена комисия сме аз и министър Лукарски. И двамата, и нашите екипи положихме доста усилия, за да може това междуправителствено заседание да стане факт и то да може да бъде успешно в крайна сметка.

 

И да има някакъв резултат. Сега ще ви питам за резултатите.

 

Смея да твърдя, че Междуправителствена комисия проведе своите заседания доста успешно, бяха обсъдени редица важни теми и за двете страни. Постигнати бяха определени виждания, определени договорености по важни теми. Така че смятам, че комисията работата й беше успешна, пак казвам – за това допринесе изключително много работата и на нашите експерти по съответните министерства и работни групи.

 

Имаше ли напрежение, когато си говорите с вашите руски колеги?

 

Специално в работната група по енергетика нямаше такова напрежение. Ние през месец октомври 2015 г. проведохме заседанието на работната група и в рамките на този формат изяснихме всички въпроси, които стоят между нас.

 

Предварително?

 

Да, предварително ги поставихме, обсъдихме ги, всяка една от страните изрази своята позиция по тези теми. Така че на самото междуправителствено заседание нямаше теми, по които ние да имаме спорни моменти.

 

Добре. Постигнахте ли обаче съгласие и тоест кога ние българите ще разберем с колко години може да бъде удължен живота на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“? Като че ли има такова едно разминаване в публичното говорене по тази тема?

 

По отношение на удължаването на живота на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“ няма никакъв дебат и никакъв проблем, тъй като удължаването на живота на 5 и 6 блок е наш основен приоритет, един от основните приоритети в областта на енергетиката и с нашите руски партньори ние имаме много добър диалог в тази посока. Така че всички дейности, всички мерки, които са заложени за изпълнение до края на програмата, която ние сме начертали, вървят в рамките на сроковете, които сме определили и не са налице никакви притеснения.

 

А сроковете какви са?

 

Лицензията на единия реактор – на 5 блок изтича 2017, на 6 блок 2019 година.

 

Догодина. Тоест ние догодина трябва да сме приключили с всичко свързано с удължаването на живота.

 

До есента на 2016 г. трябва да е подготвена цялата документация във връзка с 5 блок, по отношение на 6 блок имаме още една година – до 2017-та до края, така че имаме достатъчно време. Но всички мерки и всички дейности, които трябва да се извършват, се извършват. Много добър диалог имаме с „Росатом“, с нашите колеги от руска страна. Така че смея да твърдя, че не са налице основания за притеснение.

 

Финансирането също не е проблем или е?

 

На този етап АЕЦ „Козлодуй“ се справя и със собствени средства. Смея да твърдя, че не са налице проблеми във връзка с удължаването на живота на 5 и 6 блок.

 

А можете ли да кажете с колко години ще бъде удължен живота вече или още е рано?

 

Още е рано да се каже, нека да минат съответни дейности, които трябва да се извършат, но на самата Междуправителствената комисия, АЕЦ „Козлодуй“ и един консорциум между „Росатом“ и „Риск Инженеринг“ подписаха договор, който договор има за цел да направи анализ, чиито предмет цели да направи анализ във връзка с удължаването на живота на 6 блок с до 60 години.

 

До 60?

 

Така че ще се работи и в тази посока. Но за това разбира се е необходимо да се направят съответните анализи, да се направят необходимите изчисления, за да могат да се предприемат и адекватни мерки и действия.

За съдебния спор за този 1 млрд., който искат от нас заради АЕЦ „Белене“ говорихте ли си с вашите колеги руски?

 

Не. Тази тема не е била предмет на дебат в Междуправителствена комисия и в работната група по енергетика също. Знаете, че има арбитраж по този въпрос, ще изчакаме решението на арбитража и тогава ще предприемаме съответните действия.

 

Ние добре ли се защитаваме на този арбитраж по ваше мнение?

 

Смея да твърдя, че сме осигурили добра правна защита. Нямаме основания да считаме, че нашите защитници не си изпълняват добре ангажиментите, напротив.

 

Добре. Какво говорихте за газовите доставки от Русия, ние си говорим, нали знаете, всеки път с вас и вашите колеги за диверсификация, обаче диверсификацията си остава само Русия засега, меко казано. Така че сме изцяло зависими от руския газ. Какво си казахте?

 

По отношение на диверсификацията ще си позволя да не се съглася напълно с вас, защото ние работим много усилено в посока диверсификация на източниците и на маршрутите за доставка на природен газ. Знаете, че на 10 декември подписахме окончателното инвестиционно решение за изграждането на интерконектора Гърция-България, един проект, който е изключително важен именно за диверсификацията на източниците за доставка на природен газ. Проект, който е важен не само за България, той е важен за целия регион на Югоизточна Европа. В момента върви пазарен тест по отношение на този проект и строителството на този проект трябва да стане факт в началото на месец октомври тази година, а неговата търговска реализация, той трябва да бъде въведен в търговска реализация в средата на 2018 г., ако всички действия и всички дейности, които сме начертали да бъдат извършени, се извършат в рамките на определените срокове. Така че смятам, че в посока диверсификация ние работим много упорито. Точно в тази посока е и нашата концепция за изграждане на газоразпределителен център на територията на България.

 

Тя докъде стигна тази концепция? Руснаците между другото доколкото разбрах са възприели тази идея, те не са противници на подобен проект.

 

Да, тази тема беше предмет на обсъждане в рамките на Междуправителствената комисия. Ние разбира се запознахме нашите руски партньори с тази концепция. Знаете, че има създадена и работна група между правителството на Република България и Главна Дирекция „Енергетика” в ЕК, чиято основна функция и основан работа е насочена, именно към това тази концепция да бъде разгледана от гледна точка на нейното съответствие, както от правна гледна точка, така и от техническо естество, с всички изисквания на европейското законодателство, на Третия либeрализационен пакет. Така че надявам се до края на месец април вече да има яснота по отношение на този проект. Като един от възможните източници за доставка на природен газ, ние разглеждаме и руския газ, разбира се.

 

Възможно ли е този Трети либeрализационен пакет, който няколко пъти ни пречи и този път да ни попречи за изграждането на този газоразпределителен център на Балканите?

 

България е страна-членка на ЕС и ние като страна-членка на ЕС знаем много добре своите ангажименти по отношение на спазване на европейското законодателство. И винаги сме го спазвали, винаги сме се придържали към изискванията на ЕС, и този път ще го направим. Точно поради тази причина и с нашите партньори от ЕК ние искаме предварително да анализираме този проект от всички гледни точки, най-вече от правна гледна точка.

 

За да не се случи това, което вече се е случвало.

 

Да. А по отношение на доставките на руския газ и двете страни на Междуправителствената комисия отчетохме това, че по отношение и на транзита на природен газ нашите отношения са съвсем коректни и нормални, по отношение на доставките на природен газ от страна на Русия също има сигурност на доставките, няма проблеми, които да са възникнали между двете страни. Знаете, че България е един от най-успешните транзитьори на руски газ, така че това по отношение на доставките на природен газ бяха темите, които обсъждахме.

 

Добре, да ви питам сега обаче за българския газ, тъй като сме на газова тема. Там как се развива, сега разбрах, че съвсем скоро може би ще имаме към края на февруари горе-долу опознавателна информация по отношение на това има ли в Черно море. Ще можем ли да извлечем газ от Черно море?

 

Всички очакваме с нетърпение първият сондаж на блок „Хан Аспарух“…

 

Вярно ли, че сега края на февруари…

 

Да, това беше първоначалната информация от страна на трите компании, които работят на блок „Хан Аспарух“ - Total, OMV и Repsol. Надяваме се до края на месец февруари да има информация по отношение на това ще бъде ли направен сега този сондаж или малко по-късно?

 

А проучванията на другите две места?

 

По отношение на блок „Силистар“ знаете, че приключи процедурата, приключи успешно. Беше определена компанията „Шел“, която да извърши проучване на блок „Силистар“. Надявам се съвсем скоро, може би до месец да бъде подписан и договора с „Шел“, което ще даде старта на проучвателните дейности за блок „Силистар“.

 

Кажете обаче – какво казват експертите? Аз съм убеден, че за да се започне такава кампания и да се ангажират такива големи кампании да реализират този проект, предполагам, че има информация, че по тези места… не може в Румъния да има толкова много газ, колко процента задоволява със собствен газ…

 

90% от вътрешното си потребление.

 

Само от това, което те извличат от черноморския шелф.

Теменужка Петкова: Точно така, да.

 

Което означава, би трябвало… хайде ние да не стигнем 90%, ама можем да стигнем едни 30-40 или 50, според вас?

 

Един от най-добрите варианти за диверсификация и най-успешния вариант за диверсификация е местният добив. Няма две мнение по този въпрос. Затова и наш много важен приоритет е именно проучването в дълбоко Черно море. Първоначалните геоложки проучвания по отношение и на двата блока са доста оптимистични. Знаете, че всяка една компания иска да получи необходимата информация преди да кандидатства в определена процедура за търсене и проучване. Ние сме предоставили цялата информация и при кандидатстването на трите компании – на Total, Repsol и OMV, и сега при „Шел“. Предоставили сме цялата информация. Очевидно има сериозен интерес. Така че, да, надяваме се всичко да бъде успешно.

 

Добре. Кажете сега обаче как върви този така дълго чакан процес на либерализация на електроенергията, на търговията с електроенергия така наречената, не знам защо им казват независима борса. Защо трябва да е независима борсата?

 

Просто такова е наименованието на компанията – Българска независима електроенергийна борса.

 

Българска независима.

 

Да.

 

И започна ли сега да работи тя?

 

Както бяхме обещали, както бяхме поели като наш ангажимент, борсата вече работи в реално време от 19 януари тази година. Борсовите сделки вече са налице, всичко се извършва с реални количества.

 

Има ли големи обеми? Неочаквано големи обеми?

 

По отношение на енергията, която трябва да се търгува на борсата БЕХ има поет ангажимент да осигури определени количества. Първите 5 години – 300 мегавата и следващите след петата година – 800 мегавата. Тези количества към този момент се осигуряват от НЕК, от ТЕЦ „Марица Изток 2“ и от АЕЦ „Козлодуй“. Така че борсовата търговия стартира успешно и смея да твърдя, че това беше първата и много важна крачка към пълната либерализация на електроенергийния пазар. Това разбира се е само първата крачка, но ние паралелно с това работим и по другите много важни аспекти от процеса по пълна либерализация на електроенергийния пазар. Това е разработването на модела, който ще бъде за пълна либерализация на електроенергийния пазар. Очакваме през месец март Световната банка да представи вече финалния вариант на модела за пълна либерализация на пазара. Да представи и модела за компенсаторния механизъм, който е задължителен в този процес и разбира се един много важен въпрос, който стои пред нас и който трябва ние преди всичко този въпрос да решим и след това ще пристъпим към всички останали елементи по отношение на пълната либерализация, а именно това е защитата на уязвимите потребители. Това е една много важна тема, защото за никой не е тайна, че България е една от страните-членки в ЕС, в която най-голям брой български граждани могат да бъдат определени като енергийно бедни. Ето защо правителството и Министерство на енергетиката твърдо сме решени да анализираме целият този процес. Тук много съществена роля играят и колегите от Министерството на труда и социалната политика, колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране, с които съвместно имаме работна група с Главна Дирекция „Енергетика“ на ЕК и работим по това да бъде дадена дефиницията на това кой може да бъде и кой е уязвим потребител.

 

Кой е енергийно беден и какви компенсации може да получава?

 

Точно така. Кой е енергийно беден, какви критерии ще определим, за да бъдат идентифицирани тези лица и съответно какви механизми за защита на уязвимите потребители можем да разработим. Тук много съществена помощ оказват нашите колеги от Главна Дирекция „Енергетика“. Сега на 18 февруари предстои втора среща на нашата съвместна работна група и до края на месец април трябва да сме готови с този модел за защита на уязвимите потребители.

 

Добре. Накрая кажете – тук Димитър Манолов алармира точно в това студио за една среща в парламента, свързана с намерението да се орежат социалните придобивки на работниците в „Марица Изток“. Има ли подобна среща, дебатирано ли е подобно нещо, вие присъствали ли сте на тази среща при господин Добрев?

 

Темата, свързана със свиването на разходите в държавната енергетика е един много важен въпрос, въпрос, който има доста мнения и в едната, и в другата посока. Това, което ние предприехме като Министерство на енергетиката и аз като министър – в средата на месец юли 2015 г. с мое протоколно решение беше издадена заповед за съкращаване на разходите в държавната енергетика, по-точно така наречените административни разходи. Всички тези разходи трябваше да бъдат свити с 10% - нещо, което дружествата в рамките на БЕХ направиха, включително и „Мини Марица Изток“, ТЕЦ „Марица Изток 2“. Абсолютно всички дружества в рамките на БЕХ свиха 10% от своите разходи. Близо 42 млн.

 

Тоест това вече е сторено.

 

Да, една голяма част от тези разходи са минимизирани.

 

Няма напрежение социално?

 

Не. Колегите трябва да бъдат спокойни, ние и друг път сме имали възможност да коментираме с тях тази тема. Няма основание за притеснение. Говорим за свиване на административните разходи - нещо, което една голяма част от тази дейност вече е извършена.

 

Да, защото господин Манолов беше много притеснен тук, когато беше в студиото. Говорихме и по други въпроси. Накрая само едно изречение – как върви онзи търг за кредита на БЕХ с банките?

 

Малко се проточиха нещата с кредита за банките.

 

Още миналия път, когато бяхте тук си говорихме, миналата година.

 

Да. Проточиха се малко нещата, повече отколкото предполагахме в интерес на истината. Но аз се надявам, че така или иначе процесът ще бъде успешен. Знаете, че след като първата процедура приключи неуспешно във връзка с осигуряването на кредитен ресурс до 650 млн. евро от страна на БЕХ, след това стартира нова процедура на пряко договаряне. По силата на тази процедура БЕХ отправи покана до 25-те най-големи банки в света, интерес проявиха 10 банки. БЕХ проведе преговори с всички тези 10 банки. Сега очакваме може би до 22-ри…

 

Да избере една? Или две?

 

Колкото ще бъдат достатъчни, за да осигурим ресурсът, който ни е необходим.

 

Но този проект не е провален? Това ми беше въпросът…

 

Не. Не е провален. Надявам се да приключи успешно.

 

Добре. Благодаря ви за това интервю. Успех.

 

Аз също благодаря.  

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Ивайло Калфин: Очаквам пенсионните фондове да са активни и да дадат предложенията си за промяна на законодателството
27 Април 2016

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ

trans.gif
Десислава Танева: Новият Закон за храните съответства на най-модерното европейско законодателство
26 Април 2016

Министърът на земеделието и храните в предаването „Още от деня“ на БНТ

trans.gif
Ивайло Московски: Благодаря за компромиса, който българските превозвачи направиха
26 Април 2016

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Денят започва” по БНТ

trans.gif
Десислава Танева: Прясно и обработено месо ще са на отделни щандове
26 Април 2016

Ако не се вземат много строги мерки, заразата от нодуларен дерматит за седмица ще мине 400 км, като грипен вирус, казва министърът на земеделието и храните пред в. „24 часа”

trans.gif
Ивайло Калфин: Усилието, което полагаме от година и половина – да се увеличават доходите от труд, дава резултат
22 Април 2016

Компромиси трябва да има, прави чест на тези, които поеха отговорност при съставянето на правителството, казва вицепремиерът и министър на труда и социалната политика в предаването „Панорама“ на БНТ

trans.gif
Теменужка Петкова: Проучванията за нефт и газ в Черно море са революция в енергийния сектор, която отдавна чакаме
21 Април 2016

Министърът на енергетиката в интервю за предаването „Лице в лице“ по бТВ

trans.gif
Екатерина Захариева: Трябва да стимулираме подаването на сигнали, но това, което виждаме, е нередно
20 Април 2016

Министърът на правосъдието за незаконните арести на мигранти в предаването „Тази сутрин“ на БТВ

trans.gif
Томислав Дончев: Не общините са много, много са бедните
19 Април 2016

Когато икономическият растеж стане 5-6%, това ще бъде осезаемо за всички, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика в интервю за в. „Труд“

 

trans.gif
Томислав Дончев: Трябва да развиваме икономика на знанието
14 Април 2016

Не може да станем богати с евтини труд и земя, казва вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика пред в. „Стандарт”

trans.gif
Николина Ангелкова: Каним 100 министри на туризма у нас
12 Април 2016

Кметовете да се обединят, за да привлекат повече гости, препоръчва министърът на туризма пред в. „Стандарт”

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Румяна Бъчварова

Заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи

 
Меглена Кунева

Заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика

 
Ивайло Калфин

Заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Лиляна Павлова

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Ненчев

Министър на отбраната

 
Даниел Митов

Министър на външните работи

 
Екатерина Захариева

Министър на правосъдието

 
Петър Москов

Министър на здравеопазването

 
Вежди Рашидов

Министър на културата

 
Ивелина Василева

Министър на околната среда и водите

 
Десислава Танева

Министър на земеделието и храните

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Божидар Лукарски

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения