Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif31.08.2016

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Даниел Митов: Външно министерство ще мобилизира целия ресурс, така че да защитава българската номинация за ООН
10 Февруари 2016

Министърът на външните работи в интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ

Външният министър Даниел Митов вече е гост в студиото ни. За кризата на българо-гръцката граница и изводите след правителствената визита в Лондон, за шансовете на страната ни да получи председателското място в ООН и нестихващата мигрантска криза – отговорите предстоят в следващите минути. Добро утро.

 

Добро утро.

 

Да започнем от това, което се случва на границата. Какви дипломатически стъпки е предприело българското външно министерство за справяне тази създала се ситуация? Казахте вчера: “Страната ни се стреми да използва всички инструменти, с които разполага, за да намери решение на проблема“.

 

Точно така. И това се прави откакто е започнала кризата. Вие знаете, първоначално, аз още преди да започне целия проблем, казах че посланикът ни в Атина на няколко пъти се среща с гръцките власти, аз съм имал многократни разговори, не мога да ги преброя даже вече, с моя колега гръцкият външен министър. Даже се видяхме на два пъти през последните дни. Премиерът Борисов имаше два разговора с гръцкия премиер Ципрас. Даже вчера в един момент започна напрежението наистина да нараства и ние увеличихме тези усилия, като гръцката страна пое ангажимент да изпрати поне един преговарящ, който, разбира се, не е на политическо ниво, но така или иначе направиха го, тъй като те имат огромен проблем. Първото нещо, което трябва да се разбере, е, че съществува огромен вътрешнополитически проблем в Гърция. Всички в момента стачкуват. Знаете, в петък ще има също още една общонационална стачка. Блокирани са много пътища и градове в Гърция. Става въпрос за два закона, които кабинетът е внесъл, които са част от пакета договорености с кредиторите, но така или иначе гръцките стачкуващи отказват да разговарят със собственото си правителство, преди тези два законопроекта, свързани със социални плащания и пенсии, преди тези два проекта да бъдат изтеглени от парламента. Българската държава е изпратила, разбира се, своевременно писмо до ЕК. Ние това го обявихме отдавна. Предприели сме тези мерки. Естествено, оттук нататък вече комисията по процедура ще задейства проверка, и евентуално наказателна процедура срещу Гърция, ако остане…

 

Какви санкции се очакват?

 

Значи, в зависимост от размера на нарушенията на европейското законодателство, санкциите могат да бъдат в различен размер. Аз в момента не мога да прогнозирам. Това си зависи от самата комисия. Но, ние ще поставим въпроса, разбира се, и в различните формати, и на Съвет общи въпроси и на т.нар. формат КОРЕПЕР. Това ние го правим. Използваме всички дипломатически инструменти, с които разполагаме, както двустранни, така и по многостранна линия. Вчера бяха изпратени двама заместник-министри, един на външните работи Валентин Порязов, един на вътрешните работи г-н Гунев. Също така знаете, че министър Московски не само беше, той все още е там. Вие го включихте преди малко, даже. Областният управител, държава, българската държава се ангажира на всички нива и по всякакъв начин. Ние преговаряме с гръцките протестиращи. Вие знаете, че нормалният разговор върви държава с държава. Ние в момента не можем по никакъв начин да водим този нормален разговор, не можем да влезем и в ролята на гръцкото правителство, а това, което правим, е да се опитаме да помогнем на българските превозвачи, на нашите граждани да облекчим по някакъв начин ненормалната създала се ситуация, и вие знаете, блокадата е незаконна, но ние, понеже, няма как да влезем в ролята на гръцката държава, опитваме се поне интересът на нашите граждани, доколкото е възможно, да го защитим. И го правим. Значи, българската държава се е ангажирала от самото начало непрекъснато. освен разговорите, аз ви споменах и конкретни стъпки, които сме предприели. Конкретният резултат от снощи, вие го видяхте – блокадата е вдигната, с председателя на стачния комитет разговаря дори самият премиер Борисов, както и заместник-министрите, които споменах. Договорката е от 11 до 15 часа всеки ден от тяхна страна да има прозорец, в който да минават превозните средства.

 

Да има отворен прозорец.

 

Естествено, ние се надяваме тази ситуация да се разреши възможно най-бързо и няма да отпуснем натиска, няма да спрем да наблюдаваме ситуацията и да упражняваме натиск, така че доколкото е възможно, в крайна сметка, нашите граждани и интересите на нашите превозвачи да бъдат защитени.

 

Сега, това, което стана ясно от ЕК на наше запитване, е че те не могат по никакъв начин да окажат помощ на българските превозвачи и съвета, който чрез Националната телевизия дадоха на превозвачите, е да търсят правата си по съдебен път.

 

Няма как, никъде не се е случвало. Вие знаете, това не е проблем само, когато говорим за ЕС, това не е проблем, който е възниквал само между България и Гърция. Между Франция и Белгия подобен тип блокади на границата са се организирали многократно. Да не говорим, че и между други държави в ЕС. Компенсации, ЕК, в случая не може да предостави и това е ясно. Аз се наслушах на какви ли не приказки напоследък. Хора, които знаят, не знаят, но си говорят. Това е едно. Разбира се, в случая е възможно, сега, обсъждаме до този вариант, ще си разговаряме, естествено и с превозвачите. Не е изключено да могат те да се организират те и да съдят гръцката държава в гръцки съдилища.

 

Ще помогне ли външно министерство за това нещо?

Вижте, това не му е работа на външно министерство. Ние ще направим всичко възможно, както правим и в момента. Сега, всички хвърлят и обръщат погледи към външно министерство за създалата се ситуация. Тя не е работа само на външно министерство, това от една страна. Вие виждате какви усилия се полагат от всички институции, за да можем да нормализираме малко от малко ситуацията.

 

Лошото е, че и ЕК каза, че няма как да наложи санкции на Гърция в тази ситуация. Поне така показва наше проучване на нашия човек в Брюксел.

 

Санкции на Гърция биха могли да бъдат наложени след сигналите. Зависи какво ще покаже проверката ,зависи вече оттам нататък как ще тече самата процедура. Това си е работа на комисията. Ние, обаче, не само повдигаме въпроса, а го повдигаме остро и ще защитаваме позицията, че подобен тип блокада на европейски пътища, на европейски коридори е абсурдно, защото нарушава една от основните свободи в ЕС, а именно свободното движение на хора и стоки. Няма как да се пропусне този елемент от ЕК. Тя е длъжна да реагира в случая.

 

За другата горещ тема да поговорим, която стана факт снощи. България официално издигна кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Нека уточним, номинацията е на кабинета „Борисов“ или е в изпълнение на решението на кабинета „Орешарски“ от 2014 година?

 

Ние сме реферирали към решение 404 от 2014 година. Това е ясно, то това решение не е отменяно, аз съм го казвал многократно. Ясно е също и друго, че трябва да бъде избран подходящ момент, трябваше много рационално да се подхожда. Аз съм изключително разочарован от целия истеричен, писклив, фалцетен шум и тон, с който напоследък се говори по тази тема. И трябва да ви кажа следното – по никакъв начин конкретната подкрепа на определени партии и политици в този момент не донесе, не допринесе за успеха на номинацията.

 

Може би забавянето от страна на правителството провокира тази политическа реакция. Защо се забавихме толкова с кандидатурата?

 

Не сме се забавили изобщо. Крайният срок за номинация е до края на март. Напротив, даже много държави и сериозни кандидати, аз не казвам, че кандидатите, които до момента са издигнати, които в интерес на истината не са толкова много, не казвам, че те са несериозни, но други сериозни кандидати ще се появят тепърва. Значи, това е въпрос на тактика. Някои от тях изчакват, искат да видят каква е констелацията от кандидати, преценяват. В тези неща нито може да се бавиш, но не можеш и да бързаш.

 

До колко отказът на Кристалина Георгиева да участва в тази надпревара ускори взимането на това решение?

 

Чакайте, първо, г-жа Георгиева никога не е обявявала официално, че тя ще се номинира за каквото и да било. Тя винаги е казвала: „На мен ми е важна работата в комисията. Имаме много предизвикателства пред ЕС, не само миграционната и бежанската криза – реформата, която се готви в момента в рамките на преговорите с Великобритания“. Има толкова много проблеми около бюджета, около управлението на човешките ресурси в ЕК, че тя никога не е заявявала каквото и да било публично желание. От нейно име не мога да говоря, това е ясно, но това е рамката, в която е работила.

 

Има ли реални шансове г –жа Бокова да поеме управлението на ООН и разполага ли с достатъчна международна подкрепа да стигне до тази позиция?

 

Това, което мога да кажа, е следното – разбира се, външно министерство ще си мобилизира целия ресурс и всички възможности, така че да защитава българската номинация, това е едно. Второ, няма как в момента да бъдат оценявани шансове. Просто няма начин да изчислим процентно или по друг начин какви са точно шансовете. Нещата са много динамични, особено в един такъв избор, в който всеки Божи ден нещо може да се промени с течение на времето. Генерален секретар на ООН ще бъде избран чак в края на годината. Така че има достатъчно време. На всички тези, които обясняваха колко сме закъснели, нали, това да им е ясно. Ние, естествено, ще си фокусираме усилията и ще направим всичко възможно, разбира се, в синхрон с кандидата, ще си фокусираме усилията и ще си направим план, ние вече го имаме, между другото, така че да допринесем максимално за успеха на кандидатурата.

 

Докато сме на темата жени, които представляват България пред света, вчера колегите от „24 часа“ разпространиха новината, че мандатът на посланика в Щатите Елена Поптодорова няма да бъде продължен повторно, и тя се прибира в България. Така ли е наистина?

 

Вижте, аз безкрайно уважавам г-ж Поптодорова, но нейният мандат се удължава няколко пъти и естествено, ние в момента вървим в някаква посока, така че да оценим ситуацията и да видим кого можем да изпратим там. Естествено, когато има решение по въпроса, ние ще ви уведомим, това е ясно. Ясно е и друго, че сега в момента ще се върна на предишната тема за номинацията за генерален секретар на ООН. Иска ми се да видя гласовитите хора напоследък да впрегнат целия си външнополитически потенциал и авторитет, за да защитят тази кандидатура също така, и този потенциал и авторитет да стане видим, защото аз имам определени съмнения в нечии възможности.

 

Аз, обаче, пак ще ви върна на посланика в Щатите. Тромава е малко процедурата там. Вашингтон трябва да одобри българския посланик.

 

Всяка една държава одобрява посланик /.../.

Така е, да, но за Щатите специално е малко по-бавна, като че ли, или поне аз оставам с такова усещане. Има ли идея кой ще бъде новия български посланик?

 

Когато има идея, ще ви кажем.

 

Добре. Другата водеща тема от миналата седмица – посещението на правителствената делегация в Лондон. Какво не видяхме от тази визита, министър Митов?

 

Вижте, то всичко се видя. То беше снимано с мобилни телефони от всички ъгли и т.н. То няма нищо, което да е останало скрито. Аз съм бил на срещи с българи в много държави. Това е нещо традиционно и е жест на добра воля от страна на кабинета, от страна на представителите на Министерски съвет, или който и да отива там, да се срещне с нашата общност, като не се подбират хората, които влизат вътре. Т.е. няма филтър, през който да се подбират хора, за да задават удобни въпроси, това е ясно.

 

Много критични бяха българите в Лондон. Кой беше най-неудобният въпрос?

 

Чакайте малко. Вижте, неудобни въпроси винаги могат да са задават. Никой не е бягал от неудобни. Дори и на мен са ми задавали неудобни въпроси, аз съм отговарял. Може на някой да не му е харесал отговорът моят, той може да се остане със собственото мнение. Най-важното нещо е да се стигне до разговор, истински разговор. Това дали приемат отговорът за задоволителен или не, това вече е въпрос на избор на човек, който е задал въпроса. Но, важното е да се води разговор. В случая, за съжаление, ние станахме заложници, всички в залата. Като казвам ние, нямам предвид само премиера, аз, министър Захариева, посланика и т.н., всички в залата, 90% от хората станаха заложници на една жена, излязла от човешкия си образ, която врещеше, хулеше, обиждаше лично, без основание, и зададе такъв тон на срещата, че оттам нататък беше абсолютно невъзможно дори да отговори човек на каквото и да било. Подвиквания в залата през цялото време, и това се направи от малък брой хора. Аз не можах да си тръгна половин час след официалния край на срещата. Половин час аз не можах да си тръгна, защото дойдоха хората, които искаха да задават истински въпроси, дойдоха, за да си говорим, за да мога да ги информирам, да им кажа… не мога да си тръгна. Те не можаха да си зададат въпроса по време на самата среща, защото интелигентният човек като види такава обстановка, той се дърпа, той се свива, не желае да участва в подобно нещо.

 

Казвате истински въпроси, ама как ги разделяте истинските от неистинските? Има ли някаква конспирация там в това, което се случи в Лондон?

 

Не, имаше много смислени въпроси, трябва да кажа. Значи, човекът, който давате в момента, той зададе смислен въпрос. Той може да не е бил добронамерен, пак повтарям, може да не е дори доволен от отговора, който аз съм му дал, защото имаше нюанси. Той се съгласи с част от отговора, с част от него не се съгласи. Ние успяхме да обясним какво сме направили до момента. Но, така или иначе никой не е очаквал ние там да бъдем посрещнати с най-голямата добронамереност от част от хората, поради простата причина, че няма как. Ние не сме се крили, не сме подбирали хора и т.н. Една от най-важните теми, която стои и в момента за излизането на Великобритания от ЕС, предстоящия референдум, за изплащанията на детските помощи, за т.нар. /…/, т.е. помощи, получавани на работното място, за реформата в ЕС, която засяга пряко тези наши сънародници там, тази тема не можахме изобщо да я засегнем. Писмото на Доналд Туск от преди седмица – тази тема изобщо не можахме да я засегнем, именно заради създалата се обстановка и този зададен тон. Беше абсолютно ненормално хората, които присъстваха там да си зададат истинските въпроси с малки изключения, с някои изключения, естествено, но повечето се дръпнаха. Аз ви казах, не мога да си тръгна половин час след срещата, само защото хората, които искаха да зададат конкретни, много важни за тях въпроси и за българската държава и за общността там, тези хора дойдоха след срещата да си говорим.

 

Това с истинските въпроси, замислих се, че е различна гледна точка, просто.

 

Не, разбира се, естествено. Вижте, какъвто и въпрос да се зададен, той премиерът успя да отговори. Аз, естествено, това, което беше отправено към мен, също се опитах да отговоря, но излезе онова другото. Неприятното лице от тази среща стана популярно.

 

Стана скандал, да, стана, наистина. Факт е,че попадна в медийното полезрение.

 

Вижте, по някакъв начин, не знам..Има ли вкус точно към тези неща, това ли се търси понякога, но фокусът отива там, за съжаление.

 

Дори ние бяхме обвинени, че не сме представили тези въпроси.

 

Обвинения няма да отправям и да хвърлям, но не знам, някак си, това става интересно. Съществените теми останаха на заден план, а да не говорим, че точно нещата, за които трябваше да говорим, за които тези наши сънародници там ги интересува, и са пряко засегнати, тях ние изобщо не можахме да ги докоснем дори.

 

Сега, като говорим за важните теми, самият вие станахте част от много важни дипломатически срещи, от които зависи бъдещото дипломатическо поведение на страната ни. Какви бяха най-значимите договорки, постигнати в Лондон?

 

Вижте, в Лондон това, което стана, което беше важно, разбира се, конференцията, организирана по отношение на Сирия, помощта за Сирия и за бежанците, които в момента се намират в Ливан, Йордания и Турция. Т.е. целта в случая беше да се съберат едни определени средства, които да бъдат използвани, за да облекчат живота на хората, които са избягали от войната в съседните държави, но те да останат там, а да не се придвижват посока Европа, това е едно. Второ, ние имахме множество двустранни срещи. Знаете, успяхме да се видим с американския държавен секретар, и с генералния секретар на ООН, настоящия, и с премиера Дейвид Камерън, и с много, много други хора. Срещата беше на изключително високо ниво. В същия момент имахме и среща и с Бритиш Петролиъм. Вие знаете, че идеята за построяване на газов хъб в България има, среща интерес и разбиране за това какво се опитваме точно да направим, затова имахме среща и с тях, за да можем евентуално да им обясним нашата идея, те да могат да имат представа като потенциален, евентуален инвеститор. Не казвам, че нещо се е случило и че нещата са приключили в това отношение, напротив. Разбира се, те проявяват интерес и тази среща беше много важна. Програмата ни беше изключително наситена и практически това също остана някак си невидимо, заради, пак казах, едно кресливо присъствие.

 

Бежанците, споменахме. Готова ли е страната ни през пролетта да поеме нова вълна от бежанци? Очаква се тогава да се стигне до такава, а и днес четем из вестниците новината, която вчера излезе от Турция. Ердоган ни заплашва, че ще залее България с бежанци.

 

Аз не съм чул точно какво е казал президентът Ердоган. Бих бил малко скептичен по отношение на това да коментирам неща, които не съм видял точно как са били казани, защото понякога те по начина, по който се предават, излизат от контекста.

 

Мога да ви цитирам. Тук е цитиран дословно…

 

Не знам дали цитатът ще е точен.

 

„Можем да отворим вратите към Гърция и България по всяко време и да качим тези бежанци на автобуси“.

 

Нямам представа в какъв контекст е казано. Нямам представа, трябва да видя цялото изказване, за да мога да го коментирам, защото много често думи се вадят от контекста и се интерпретират по грешен начин.

 

Съществува ли реална заплаха за страната ни?

 

Това, което съществува, винаги съществува. Ние до момента се справяме и вие го знаете. Опазваме си добре границите. Фокусът, който трябва да поставим е върху външните граници на ЕС, т.е. България като външна граница, която се справя с охраната си. За момента няма сериозен фокус върху българо-турската граница, но от друга страна гръцко-турската граница е съвсем друг въпрос. Усилията трябва да се насочат натам от една страна. ЕС трябва да се разглежда като едно цяло, защото напоследък започнаха да се появяват елементи на единични частни решения, на национални решения, което не е плодотворно в никакъв смисъл. ЕС трябва да има обща политика, общи решения, трябва да успее в крайна сметка да контролира външните си граници. Това ще реши проблема по целия западно-балкански маршрут, т.нар. и разбира се, трябва да се фокусира върху политиките на връщане, политиките на репатриране, политиките на връщане обратно на тези, които не са бежанци. Държавите от ЕС са страна по международни споразумения, засягащи именно бежанците, т.е. хората, които бягат от военен конфликт, или от други форми на преследване, като ангажиментите са към тях, но ние знаем че този процент хора сред всички влезли, е сравнително ограничен. Затова всички останали, дошли като икономически мигранти, трябва да могат да бъдат идентифицирани. Те няма да получат статут, след което трябва да се върнат. Това трябва да стане, обаче, европейска политика, и ние натискаме затова от вече половин година. Лека полека започва да се превръща и да се оформя в политика. Трябва решение на Европейския съвет, за да може да стане европейска политика, защото в момента е задача на националните държави тази политика на връщане, на репатриране и реадмисия. Това е задача на националните държави. Тя трябва да стане европейска политика, за да може през европейската дипломация трети държави, които в момента отказват да взимат обратно своите граждани, през натиск от европейска дипломация и двустранен натиск, това да стане факт. Т.е. тази политика да започне да се реализира. И разбира се, Република Турция трябва да си изпълнява задълженията, които е поела във връзка със сключеното споразумение от преди 2 месеца. Фокусът трябва да е там.

 

Благодарим ви за този коментар.

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Отчитаме рекорден ръст в туризма от началото на годината
30 Август 2016

Годишни награда ще отличават най-добрите и ще насърчават развитието на сектора, казва министърът на туризма в сутрешния блок на радио „Фокус”

trans.gif
Екатерина Захариева: Част от предложенията за промени в Семейния кодекс стимулират осиновяването на по-големи деца
30 Август 2016

Министърът на правосъдието в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Десислава Танева: Намаляваме субсидията до 1 млн. евро на проект, за да има за 36% повече фермери
30 Август 2016

Защитихме увеличение с 30 на сто на парите за мляко от ЕС, казва министърът на земеделието и храните пред в. „24 часа”

trans.gif
Красен Кралев: Големият отсъстващ в българския спорт е частният капитал
27 Август 2016

Ролята на държавата се свежда до три неща – да осигури нормативна рамка, финансиране и база за тренировки и състезания, казва министърът на младежта и спорта пред в. „24 часа”

trans.gif
Меглена Кунева: Защитените специалности укрепват българските университети и ги правят конкурентоспособни
25 Август 2016

Вицепремиерът и министър на образованието и науката в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

trans.gif
Лиляна Павлова: С дъмпинг строителите ще се самофалират
24 Август 2016

Наглост е в Слънчев бряг, вместо да съборят незаконните павилиони, да построят нови 126, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „24 часа”

trans.gif
Красен Кралев: Спортистите ни нямат концентрация, нужни са психолози
23 Август 2016

Представянето ни на Олимпиадата беше добро, трябва да се поучим от грешките, казва министърът на младежта и спорта пред в. „Труд”

trans.gif
Красен Кралев: Медали има, но спортът е в криза
23 Август 2016

Новият закон ще реши проблемите, казва министърът на младежта и спорта пред в. „Стандарт”

trans.gif
Николина Ангелкова: До 4 лв. за чадър на плаж в национален курорт от догодина
22 Август 2016

Броят на туристите това лято надхвърли с 12% дори пиковата 2014 г. и е категоричен рекорд от 1990 г. насам, казва министърът на туризма пред в. „24 часа”

trans.gif
Министър Николина Ангелкова: За първото полугодие имаме ръст от 3,1 млн. туристи – това е най-добрият резултат от 1990 г. насам
16 Август 2016

Министърът на туризма в интервю за предаването „България сутрин“ по Bulgaria on Air

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Румяна Бъчварова

Заместник министър-председател по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи

 
Меглена Кунева

Заместник министър-председател по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Зорница Русинова

Министър на труда и социалната политика

 

 
Лиляна Павлова

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Николай Ненчев

Министър на отбраната

 
Даниел Митов

Министър на външните работи

 
Екатерина Захариева

Министър на правосъдието

 
Петър Москов

Министър на здравеопазването

 
Вежди Рашидов

Министър на културата

 
Ивелина Василева

Министър на околната среда и водите

 
Десислава Танева

Министър на земеделието и храните

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Божидар Лукарски

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения