Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif21.09.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
НИКОЛАЙ ДЕНКОВ: НИСКИТЕ ЗАПЛАТИ И КЛАСИФИКАТОРЪТ НА ПРОФЕСИИТЕ СА ИСТИНСКИТЕ ПРОБЛЕМИ В ТУРИЗМА
26 Април 2017

Интервю на министъра на образованието и науката за предаването „Хоризонт преди обед“ по БНР

В туризма има огромен излишък на специалисти с висше образование. До няколко години едва 2% от работодателите ще наемат висшисти с диплома по туризъм. Секторът действително отчита потребност на кадри, но не за позиции, изискващи висше образование. Изводите са на просветното министерство, бяха споделени преди ден на голям форум в Бургас и предизвикаха коментари. Например остра беше реакцията на бургаския кмет Димитър Николов след презентацията на просветния министър Николай Денков заради това, че служебното правителство значително редуцира приема в университетите, обучаващи в направление туризъм. Какъв е изходът от тази ситуация? Излишък на кадри във висшето образование и недостиг в средното – ще говорим сега със служебния просветния министър проф. Николай Денков. Кажете, професоре, в началото защо първо беше предложението за редуциран прием в университетите, които обучават в туристически специалности, а след това обяснението на каква база стъпва тази логика? Или Вие вече имахте, а едва сега го представяте това изследване?

 

Здравейте! Много е важно да се освободим от емоциите, когато се обсъждат такива важни теми, и да гледаме какви са точните данни. Действително информацията за търсенето на висшисти и на специалисти в средно образование в сектор туризъм е известна поне от една-две години. Така че няма нещо ново по отношение на тази информация. По-скоро това, което направихме тази година, е да довършим процеса за балансиране на приема във висшите училища, така че в професионалните направления, където няма добра реализация, да намалим броя на студентите, според това, което реално се търси на пазара на труда. Бих казал, че това именно изненада в известен смисъл някои от висшите училища, въпреки че този процес е заложен в Стратегията за развитие на висшето образование, която е приета преди повече от две години. С други думи министерството в този случай свърши това, което трябваше да се свърши на базата на планираните преди две години дейности, за да може да тръгне развитието на висшето образование в посока по-добро качество, а не в по-голям брой студенти.

 

Защо въпреки това обаче ще бъдат приети повече студенти, отколкото бизнесът има потребност. В тази презентация, представена вчера, сте отбелязали, че в проекторешението на МС е определен прием в направление туризъм 2138 студенти общо (частни и държавни), а заявката на работодателските организации е за 1800.

 

Винаги е хубаво да има известен резерв, тъй като секторът се развива бързо и от тази гледна точка ние не виждаме голям проблем да има малко по-голям прием, отколкото е заявката от работодателските организации, още повече, че тя не е много прецизна, това е тяхна оценка. Много важно е обаче как се реализират, какво става с тези студенти след това, когато влязат в съответния сектор. Дискусията вчера в Бургас беше изключително съдържателна от тази гледна точка. Оказа се, че има други проблеми в сектора, които няма как да бъдат решени, просто увеличавайки броя студенти и те са свързани най-вече с два проблема. Единият е, че има редица позиции, в които по класификатора на професиите, не се изисква висше образование, докато висшите училища смятат, че те трябва да бъдат такива, да кажем мениджър на хотел или други мениджърски позиции, но не само такива. Оттам стои въпросът дали в координация с Министерството на труда и социалната политика, което по принцип отговаря за тези класификатори, а също и с ресорното Министерство на туризма не трябва да се потърси промяна в класификаторите, така че за съответните позиции да се търсят висшисти. Това е напълно актуален въпрос и ако той бъде решен положително, тогава изведнъж ще се окаже, че има по-голяма нужда от висшисти.

 

Накъде наклоняват везните, слушайки дискусията?

 

Не мога да кажа, това е въпрос, който трябва да бъде решен между министерствата и институциите, т.е. с работодателските организации, МТСП и МТ. В момента, в който бъде изчистена тази концепция и има решения, тогава МОН има механизмите, за да задоволи съответните нужди. Но то не може да дефинира нуждите в един такъв специфичен сектор.

 

Добре, това е единият проблем. Вторият?

 

Вторият проблем е свързан със заплащането. Стана много ясно вчера на дискусията, че поради ниските заплати, дори и когато се обучат студенти или добри специалисти готвачи, те много лесно и много често заминават за чужбина, защото там заплатите са по-високи. И тук отново стои въпросът как ние можем да задържим тези хора, преди въпроса как да ги обучим. Така че трябва да се разглежда целият сектор като цяло и това, с което завършихме вчера дискусията е, че без решаването на тези два въпроса за заплатите и квалификациите, всичко друго само би обикаляло около основните проблеми.

 

Освен, че университетите бълват кадри – висшисти, от които бизнесът няма нужда, дали може да се говори за това, че и университетите, които предлагат обучение в туристически специалности, са много. Това логичен въпрос ли е след този извод?

 

Аз не бих тръгнал да ограничавам броя на университетите, които предлагат туристическа услуга, защото, както се видя и вчера, те могат да предлагат различни квалификации. Например университетът в Пловдив представи програма по културно-исторически туризъм, където те могат да бъдат много силни. Има други програми, които са свързани със спа туризма. Всяка от тези области е много специфична и няма нищо лошо те да бъдат развивани в съответните висши училища. Изключително важно е обаче, че всеки университет, който обучава каквито и да е студенти, не само да гледа как да привлече студенти, а да има основна грижа как след това те се реализират на пазара на труда. Това е истинският въпрос, който много често се заобикаля от академичните ръководства, а без него няма качествено висше образование.

 

А според Вас адекватно ли е обучението в средните училища на потребностите на работодателите? С други думи кадрите, които бълват, според Вашата презентация това са близо 20 000 ученици (към 9 февруари тази година) – достатъчни ли са и като бройка, и достатъчно добре обучени ли са?

 

Нека да ги разделим нещата. Първо аз никога не употребявам думи като „бълват“, това не е термин в моя речник.

 

Аз го употребих.

 

Това, което имаме, е определен брой специалисти на дадено ниво. Вчера ясно се чу в дискусията, че има оплаквания от бизнеса от страна на подготовката, но също така бяха чути доста сериозни мнения за това, че има подготвени специалисти, но бизнесът не ги използва по най-подходящия начин. В смисъл, че един качествен туристически продукт може да изисква много по-разнообразни умения, които в момента се изучават във висшите училища, но не се прилагат в бизнеса. Разбира се, аз не мисля, че МОН може да наложи на бизнеса какво да прави и как да използва специалистите. Това, което ние можем и трябва да направим и се опитваме да направим, е да подобрим връзките между висшите училища и бизнеса, така че те да усетят взаимната полза от съвместната работа. Това все още не се случва по най-добрия начин по различни причини. Колкото до специалистите със средно образование, там проблемът, който беше обсъждан вчера, и от всички дискусии, които съм имал в тази област, не е по отношение на качеството, а по отношение на количеството специалисти, които имаме. Там действително има много остър недостиг на кадри със средно образование. Затова се налага внос на специалисти от чужбина и други решения, които не са устойчиви. Това, което колегите от бизнеса трябва да разберат е, че все по-малко младежи от последните години и наборът от специалисти, с които могат да разполагат всички сектори, не само в туризма, всъщност е намалял с 25% през последните 10 години.

 

А дали се налага увеличение на приема в средните училища, в професионалните гимназии по туризъм, щом има недостиг на кадри със средно образование?

 

Да, там, където има недостиг на кадри, трябва да има прием, но там има конкуренция в момента между професионалните гимназии. Най-важното е да се повиши престижът на професионалните гимназии. Една добра професионална гимназия може да бъде не по-малко престижна от една езикова гимназия, стига да е ясно, че тя е свързана с конкретен бизнес, този бизнес след това е готов да даде добра кариерна пътека и високи заплати. Ако това нещо се случи в който и да било сектор, то тогава ще бъде успешно и обучението. Преди около месец бях на посещение в Търговско-банковата гимназия в София и бях изключително впечатлен от качеството на обучение, от връзките с бизнеса – това е пример, който може да се използва от всяка една професионална гимназия. Естествено, това не става от днес за утре. Трябва да бъде разбран този взаимен интерес между бизнеса и професионалната гимназия. Тук много могат да помогнат и местните власти, общинските власти, защото те трябва да се грижат не само за висшите училища, а и изобщо за развитието на бизнеса и всяко едно обучение, което дава кадри за съответния бизнеса. Така че увеличение е добре да има, но то не може да бъде безкрайно, защото броят на младежите е изключително ограничен.

 

А правят ли се някакви изчисления колко да бъде това увеличение? Ако сега учениците са 20 000?

 

Чудесен въпрос. Това е един от изводите, с който завърши срещата вчера. И той е, че за следващата година би било изключително полезно, това трябва да се организира от сега, да бъде направено картографиране на туристическия бизнес, каквото има в някакъв вид, но това картографиране да бъде допълнено с необходимостите от специалисти, и то по квалификации. Тогава вече да се търси развитие на професионалните гимназии и висшите училища, които да съответстват на очакванията на бизнеса. А не както е в момента – ние да трябва да реагираме на очакванията на висшите училища – какво те искат да приемат, което не винаги съответства, в случая на туризма не съответства на това, което се появява като заявки на бизнеса.

 

Последен въпрос, проф. Денков. В края на тази презентация казвате, че предстои разработване на нови типове учебни планове и учебни програми по всички професии и специалности във връзка с новата образователна структура. Колко бързо може да стане това?

 

В рамките на тази година. Това е процес, който върви, свързан с новия Закон за предучилищното и училищното образование. Знаете, че имаме средно до 10 клас, след това 11 и 12 клас – това изисква известна промяна в плановете и програмите. Най-важното е, че това е етапът, в който бизнесът може да се включи най-активно, за да подпомогне тези програми да са практически ориентирани. Всъщност, ако вчера имаше някаква критика в това отношение от страна на бизнеса,  то беше, че програмите все още не са достатъчно практически ориентирани. От друга страна, аз като представител на академичните среди мога да кажа, че няма висше училище и няма гимназия, която да може да подготвя специалисти за всяка конкретна фирма, освен ако тази фирма не е влязла с нейните специфични изисквания в съответното училище или висше училище. Така че това е взаимен процес, а и там, където има взаимен интерес, могат да се случват нещата. Докато фирмите и училищата не започнат да работят заедно, няма да има качествени кадри.

 

 

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Николина Ангелкова: Чуждите туристи донесоха 2,4 млрд. лв. до края на юни
12 Септември 2017

Ръстът в приходите е 12,3% спрямо същия период на миналата година, казва министърът на туризма в интервю за в. "24 часа"

trans.gif
Министър Николай Нанков: На 3 октомври на съвместно заседание с румънското правителство ще обсъдим бъдещия проект за „Дунав мост“ 3 при Русе
11 Септември 2017

Mинистърът на регионалното развитие и благоустройството в интервю за предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Лиляна Павлова: Западните Балкани са на първо място сред ключовите теми на нашето председателство
11 Септември 2017

Интервю на министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 за в. “24 часа“

trans.gif
Николина Ангелкова: Туристическият бранш настоява за засилен контрол по приходите от туризъм към кметовете и общините
09 Септември 2017

Министърът на туризма в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

trans.gif
Цецка Цачева: Силата на държавността е в превенцията, не в преследването
08 Септември 2017

Министърът на правосъдието в предаването „Тази сутрин“ по бТВ

trans.gif
Ивайло Московски: Приоритет за нас е обезпечаването на строителните дейности на магистрала „Хемус“ в рамките на този мандат
07 Септември 2017

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Томислав Дончев: Съд, ако някой шантажира с обжалването на поръчки
04 Септември 2017

Когато висенето на гише се заменя с достъп до електронния масив без човешка намеса, властта на чиновника изчезва, казва заместник министър-председателят пред в. “24 часа“

trans.gif
Екатерина Захариева: Неизменната външна политика на България е всички държави от Западните Балкани, когато са готови, да станат членове на ЕС
01 Септември 2017

Интервю на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева в интервю за Радио и телевизия „Черна гора“

trans.gif
Николай Нанков: Ще намерим баланса в строежа на „Струма”
01 Септември 2017

Всеки ден забавяне увеличава жертвите от катастрофи, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството, в. „Стандарт”

trans.gif
Екатерина Захариева: Около 14 000 българи ще бъдат засегнати от промяната на Директивата за командироването на работници в ЕС
28 Август 2017

Вицепремиерът и министър на външните работи в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Николай Петров

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения