Премиер
Правителство
Информация
Документи
Връзки
   
Документи Биография В Медиите
Сектори Биографии Събития В Медиите Граждански борд за свободни и прозрачни избори
Водещите Новини Новини За България
Заседания Решенията Накратко Система за Правна Информация Плащания в СЕБРА
Интернет Връзки Обществени поръчки до 1.10.2014 Профил на купувача Търгове
image      
 image  Карта на сайта
търсене:  
 trans.gif12.12.2017

»начало »правителство »в пресата

  Информация

СИСТЕМА ЗА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Тук свободно може да намерите всички постановления, разпореждания и решения, одобрявани от правителствата на Република България от 1990 г. до сега

image

 
07.10.09_baner_SEV.jpg
 


image

СОЛВИТ е услуга за разрешаване на презгранични проблеми във вътрешния пазар на ЕС.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР

 
В Медиите Кабинет
Кирил Ананиев: 163 милиона ще бъдат изразходвани за модернизация на спешната помощ в страната
01 Декември 2017

Всички трудности са преодолени и подготовката на проектното предложение се изпълнява в срок, заяви министърът на здравеопазването в интервю за "Денят започва" на БНТ

 

Бюджетът на здравната каса беше приет от парламента на второ четене, но най-вероятно разпоредбата за мораториума върху новите лекарства ще отиде в Конституционния съд. Тази готовност изрази омбудсманът Мая Манолова. Вече повече от 15 години винаги по това време говорим за дълговете на болниците, които все повече се трупат, а на този фон всяка година се увеличават парите за здраве.

 

Добро утро на Кирил Ананиев, министър на здравеопазването! Добре дошъл! Дълго време бяхте зам.-министър на финансите, още по-дълго време председател на надзора на касата. Живата история на парите в здравеопазването, така да се каже. И се сетихме преди малко, че от 400 млн. почти на 4 млрд. се е покачил бюджетът на здравната каса за това време.

 

Така е. Когато създадохме НЗОК през 1999 г., парите за здравеопазване на консолидирана основа бяха малко над 1 млрд. лв. Сега те са 4 712 000 000, което е 4.5 % от БВП.

 

Но и 4,7 пъти се е повишило това нещо. Постът министър на здравеопазването заехте, след като направихте държавния бюджет за следващата година. Как стои здравеопазването в Бюджет 2018?

 

Да, наистина аз участвах в разработването на проектобюджета за 2018 г., но искам веднага да кажа, че заедно с министъра на финансите г-н Горанов ние изключително много разчитахме на екипа, с който работихме. В МФ има едни прекрасни професионалисти...

 

Никой не си представя, че Вие сядате и пишете цифричките една по една, то е ясно.

 

Така е. И затова аз съм убеден, че бюджетът за 2018 г. е по-добър от този за 2017 г., тъй като той позволява да продължи финансирането на доказалите се политики и програми през тази година като надгражда нови такива, които са част от управленската програма на правителството и които допринасят за подобряване на качеството на услугите, които ние даваме на българските граждани. Има ясно изразени приоритети, в това число един от приоритетите е здравеопазването. Само преди малко казах, че ресурсът, който е отделен за здравеопазване е 4 712 000 000 лв., което е... с този ресурс се осигурява ръст на разходите от около 485 млн. лв. От тези 485 млн. лв. 407 млн. лв. отиват като допълнителни разходи в бюджета на НЗОК. Като този ресурс ще бъде използван предимно приоритетно за детското и майчиното здравеопазване, профилактиката, ранната диагностика на заболяването, подобряване качеството на медицинските и стоматологичните услуги, електронното здравеопазване. Как стои бюджетът на МЗ? Той възлиза на 495 млн. лв. Има един ръст от 36 млн. лв. Веднага към него трябва да прибавя и предвидените пари в централния бюджет, около 20 млн., 19.7 млн. лв., които са предназначени за увеличаване на заплатите на хората, които работят в спешната медицинска помощ. Освен тяхното увеличение на заплатите един от приоритетите на бюджета на МЗ е и увеличението на заплатите в 4 структури, основни структури в системата на министерството, които имат важна роля за провеждане политиката на министерството. Това са регионалните здравни инспекции, кръвните центрове, домовете за медико-социални грижи и психиатричните болници, където заплащането е много ниско и аз се радвам, че успяхме да увеличим парите с 8.1 млн. лв. за тях, което означава на практика 15% увеличение на заплатите.

 

В психиатричните болници?

 

Да. В тези 4 структури, които споменах преди малко. Освен това в бюджета за 2018 г. на министерството са осигурени и 20 млн. лв., които са необходими за ваксините на децата. Това нещо в предишния бюджет не беше осигурено и трябваше допълнително по линията на изпълнението да се осигуряват. За асистираната репродукция в бюджета на министерството има 20 млн. лв., като ръстът за тази година е 8 млн. лв., което също е изключително важно. Като веднага искам да кажа, че това е един основен приоритет на правителството и ако се наложи да се дават допълнително пари, аз съм убеден, че правителството ще вземе това решение.

 

При този ръст на парите обаче какво ново да очакваме от новия министър на здравеопазването?

 

Новото, което трябва и с което се захванах още в самото начало, са няколко проблема, които трябва да намерят своето решение. На първо място, още от първия ден се захванах аз и моят екип да работим върху финансовото състояние и финансовия мениджмънт на търговските дружества лечебни заведения. Има една част от тях, говоря за държавните, които се намират в наистина много тежко финансово състояние. В момента правим пълен анализ. На базата на този анализ ние ще предприемем и ще предложим на правителството конкретни мерки, които да подобрят структурата на системата, да оптимизират дейността и по същество да преструктурираме системата в частта ѝ за държавните лечебни заведения. По друг начин казано, ще се опитаме без наличие на одобрена национална здравна карта да направим такава само за държавните лечебни заведения. Освен това имаме сериозни проблеми по няколко основни проекти, които се финансират от ЕС. Най-големият от тях е проектът, свързан със спешната помощ, който възлиза на 163 млн. лв. и този проект е пряко свързан с преструктурирането на болничната помощ и на болничните лечебни заведения. В определена степен той беше замразен. В рамките на първите ми дни аз организирах многократно срещи с нашите консултанти, подписахме анекс, който отвори усвояването на този проект и неговото развитие и както знаете вече МРРБ, който е управляващ орган на ОП „Региони в растеж”, вече публикува условията, при които може да се кандидатства по този проект. Това е една сериозна крачка, иначе имаше голям шанс да загубим този голям ресурс. Има, разбира се, още два-три проекта, които са важни за нашата система. И по тях ускорихме нещата. Все пак в рамките на две седмици и половина мисля, че създадохме необходимата организация, за да повишим ефективността на работата на хората и работещите в министерството.

 

Сега ще потърсим и детайли по някои от тези неща, които казахте, но първо, понеже новото, с което се получи този челен сблъсък по време на обсъждането на бюджета, са мораториуми няколко. Защо се налага мораториум върху болниците, нови болници, нови дейности и нови лекарства в бюджета на здравната каса за 2018-та? На фона на това, както всички признават, обективно най-голямо увеличение на...

 

Г-н Никодимов, аз не обичам думата мораториум. Това е една временна мярка, която изисква стабилизиране бюджета на НЗОК. Ние в момента имаме един пакет от здравни услуги и един НРД, който, смея да твърдя, че всички наши партньори го одобряват и той се изпълнява добре през тази година. Този пакет от здравни услуги обаче има няколко недостатъка. Първият недостатък е големият преразход на лекарства. Над 100 млн. лв. тази година ще имаме преразход на лекарствата. Вторият голям проблем е свързан с т.нар. надлимитна дейност. Вие виждате, че болниците непрекъснато поставят въпроса за тяхното изплащане. И на трето място, ако искаме да вървим по пътя на реформата, ние сме длъжни да заделим по-голям ресурс за извънболничната помощ, за да може тя да стане един по-сериозен филтър към болниците, т.е. по-малко пациенти да отиват в болниците и повече да бъдат обгрижвани в извънболничната помощ. Събрани тези проблеми и на фона на очакваното изпълнение на бюджета за тази година, ние с бюджета за следващата година решаваме проблемите с дефицитите. Това са дефицити, които ще бъдат покрити с ресурса, който е предвиден за следващата година. Т.е. 2019 г., когато започнем да правим бюджета, ние ще имаме един стабилен бюджет, финансово устойчив и ще можем вече да надграждаме. Що се отнася обаче до проблема с лекарствата. Аз искам да се обърна към всички българи и да им кажа, че през следващата година те ще бъдат обслужвани, те ще бъдат лекувани с най-съвременните и приложими лекарства в Европа, които се прилагат през 2017 г. Не трябва да има никакво притеснение, че български пациент няма да получи необходимото лечение.

 

Казвате обаче 100 млн. преразход за лекарства...

 

Повече от 100.

 

Повече от 100 млн., което е много сериозна цифра.

 

Така е.

 

Не е ли нужно и решението не е ли в по-строг контрол и наказания, защото през годината станахме свидетели на това, че например в лечението на онкологични заболявания имаме пациенти с по над 200 кг, нещо, което може би е за рекорд за Гинес. Станахме свидетели на това, че има пациенти, на които им се прилагат конски дози, което не е по вина на пациентите, нали?

Така. Има и обективни, и субективни фактори, които водят до този преразход. Аз съм съгласен с Вас, че контролът е един основен инструмент, който има НЗОК и другите контролни органи, с които разполага министерството, за намаляване на този преразход. Само че до този момент този контрол се осъществяваше на изхода на системата, т.е. по документи. И много малко бяха възможностите да се стигне до истинската причина на този преразход. Това, към което се насочваме в момента, е предварителният контрол и текущият контрол по време на самото лечение. Аз съм убеден, че там ще бъдат разкрити доста нерегламентирани практики, които водят до нарастването на разходите за лекарства. Освен това няма да е новина, има и определени злоупотреби с лекарствата, в това число и т.нар. паралелен износ на тези лекарства. Аз мисля, че в близките часове и дни ще чуете информация, която ще потвърди това, което казвам в момента.

 

В близките часове за паралелния износ?

 

И дни.

 

Всяка година... И понеже сме на часове и дни, ще видим, всяка година по това време с който и да е здравен министър, аз и в началото го анонсирах, повече от 15 години си говорим за лошото финансово състояние на болниците, защо?

 

Вижте, много добре го казахте, говорите си. То е хубаво да се говори, но трябва и да се действа. Каква е била практиката досега спрямо моите колеги? Структурите в министерството, които наблюдават търговските дружества, събират информация и засипват министъра на здравеопазването с много цифри и много информация, без обаче да продължи по-нататък процесът. Процесът на анализа и процесът на предприемане на необходимите мерки. Не случайно...

 

Тук в това студио, само да Ви кажа, няколко пъти с дълбоко уважавания проф. Начев сме говорили точно за това, че има много информация, която не се обработва и анализира и не се вадят изводи от нея.

 

Какво правя в момента аз с моя екип? Правя пълен финансов анализ на всички държавни болници с 50 и над 50% участие.

 

На които дълговете колко са вече?

 

Неразплатените разходи са около 400-420 млн. лв., но просрочените, което е по-важното, защото текущи задължения има, просрочените са около 160 млн. лв. Говоря за държавните болници. И сега, правейки този анализ, ние влизаме във всяка една болница. Правим пълен анализ на цялостната ѝ дейност отделение по отделение, дейност по дейност. Виждаме къде са ефективните и къде неефективните разходи. Къде има просрочие, къде няма просрочие. Ние сме ги класифицирали болниците в 4 групи. Едната група са т.нар. болници във финансово здраве, т.е. няма дългове, работят добре и така ще продължават напред. Втората група болници, това са такива, които имат дългове, но те не са в размер, който е голям и самият финансов мениджмънт позволява този проблем да бъде преодолян. Това са...

 

И да бъде управляван.

 

И да бъде управляван, разбира се. Третият тип болници обаче са тези болници, които имат много сериозни дългове, много тежка структура на управление, и по-скоро неточна структура на управление, с не най-правилните отделения, с липса на екипи, на персонал и които имат сериозни дългове, които трябва да разплатят. Тези болници обаче се явяват структуроопределящи, да речем в някои от регионите, където не могат да бъдат заместени от други болници, които да поемат капацитета или контингента на болните. В този случай ние ще вървим към едно преструктуриране на болниците, за да могат те да придобият вид, в който да могат да се самоиздържат и да вършат онези дейности и лечения, за които имат като материална база, техника, персонал, т.е. наистина ще ги стабилизираме тези болници. И четвъртата група болници, които се намират в същото тежко финансово състояние, както третата група, обаче в региона, който обслужват, има други болници, които могат да поемат този капацитет, тези пациенти, може да се върви и към тяхното закриване.

 

Т.е. да закривате болници. Сега обаче тук въпросът е да си отговорим на друго. Каква част от дълговете се дължат...

 

Само да кажа нещо, което е важно за нашите зрители. България се намира на трето място в света по брой на болници на 100 хил. души население. И на второ място в Европа, след Германия по този същия показател. Съгласете се, че така няма как да се продължава.

 

Въпросът е да стигнем до второ място по качество на здравеопазването...

 

Да, ето за това трябва да говорим оттук нататък.

 

Но ще видим това кога ще се случи. Дайте обаче първо да си кажем, Вие като опитен финансист, от това, което сте видели до момента можете ли да направите един анализ каква част от дълговете се дължат на обективни фактори поради недофинансиране от страна на клиничните пътеки, защото например знаем много случаи, в които клиничната пътека за бронхопневмония дава, да речем, 900 лв., а лечението е поне с 60% по-скъпо, и каква част от лошо управление?

 

Аз не мисля, че може някой да намери точния процент на едното и на другото, но и двата фактора оказват влияние върху лошото финансово състояние на болниците. Неслучайно очакваме разговорите с БЛС по новия НРД, защото предвиждаме някои от клиничните пътеки да ги преразгледаме като алгоритъм, като структура и някои от тях наистина се нуждаят от увеличение на цената, тъй като не покриват целия обем от разходи по лечението на пациентите. Разбира се, има и лош мениджмънт някъде, има и корупционни практики, които също водят до лошото финансово състояние. В момента подготвяме един много сериозен анализ за структурата на финансовото управление на тези лечебни заведения и отделно за техния мениджмънт, за да можем да намерим най-правилното решение и да намерим индикаторите, които доказват причината, която води до това влошаване на финансовото състояние. Това нещо сме го започнали от първия ден откакто встъпихме в министерството и очаквам в съвсем скоро време, може би до броени дни да приключим тази работа. Повярвайте, това е труд, който изисква поне половин или една година работа, но на нас няма кой да ни даде шанс за такъв период от време.

 

Да, толкова време няма наистина, те и пациентите нямат толкова време, това е проблемът. Само че когато преглеждате клиничните пътеки, освен техните стойности трябва ли да се гледа и тяхната структура? Има ли клинични пътеки, които въобще трябва да бъдат махнати от болничната помощ, защото пък са кранчета за източване? Защото например в хепатит В имаме клинична пътека, която е само за изследвания 3 дни престой. Те те взимат там, взимат ти кръв и те пускат. Има ли, трябва ли в клиничните пътеки да се калкулира лекарският труд като част от увеличението напарите по клиничните пътеки?

 

Една от първите ми срещи, която направих, беше с ръководството на БЛС. На тази предварителна среща преди да започне подготовката на НРД се опитахме да формулираме основните въпроси, които трябва да намерят отражение в новия НРД. Един от тези въпроси беше за това дали има клиничните пътеки, които не заслужават и са разходоемки и стоят в болничната помощ, а биха могли да преминат в извънболничната помощ, където за по-кратко време и на по-малка стойност, без да се поставя под съмнение терапевтичният ефект от лечението, могат да бъдат извършвани и в извънболничната помощ. Убедени сме, че има такива. Не бих искал да казвам точно кои в момента, защото това ще го установим с тях по време на преговорите, но със сигурност този процес ще е налице в новия НРД – излизане от болничната помощ и отиване в извънболничната помощ. А иначе трудът трябва да бъде част от стойността на клиничната пътека.

 

Ама нали не по стария принцип, сега клиничната пътека е 100 лв. и казваме, че тя остава 100 лв. и казваме, че 40 лв. са труд, а 60 са лечение, а става въпрос трудът, който до момента не е съществувал, да влезе като увеличение?

 

Вижте, и сега в цената на клиничната пътека влиза труд. Въпросът е, гледайки алгоритъма на клиничната пътека, да оценим в каква степен участва трудът и в каква степен материали, консумативи, апаратура, техника и т.н. Но тези разговори, отново казвам, предстоят и е коректно да го направим съвместно с нашите партньори от БЛС.

 

При всички положения част от дълговете на болниците обаче се дължат на доставките на лекарства, където както стана ясно над 100 млн. е преразходът за тази година. Има случаи, и то на не малко болници, в които едно лекарство се доставя на цена 4-5 пъти по-висока от продажбите на дребно в аптечната мрежа.

 

Има такива случаи, да.

 

Така, е, какво става с платформата за централизиран електронен търг на лекарства, където може да се окаже изведнъж, че вместо 100 млн. преразход, ще имате 50 млн. по-малко разход за лекарства например, на годишна база, ако тя заработи?


Изключително много разчитаме на електронната платформа за обществените поръчки за обществените поръчки за лекарствата. Вие знаете, че проектът е разработен и даже е подготвена неговата реализация. За съжаление обаче, той се обжалва вече три пъти.

 

Извинявайте, че ви прекъсвам, обаче малко ми прилича като на обжалването на системата за ТОЛ таксите.

 

Ами да, така е.

 

Не е ли това обжалване една съпротива срещу въвеждането, защото това е...

 

Вие го формулирахме по-добре от мен. Наистина това е съпротива. Самият факт, че и първите две обжалвания бяха спечелени от МЗ, показва, че вървим в правилната посока. Третото е съвсем прясно от преди няколко дена. Аз написах веднага едно писмо до КЗК, с което ги помолих по-бързо да вземат своето решение, защото, надявам се, това да бъде последното обжалване, за да може на практика да приложим тази система. 130 лечебни заведения държавни и общински очакват реализацията на тази платформа, електронна платформа, като лекарствата, за които са направени заявки за централизиран търг са някъде около 118, които носят стойност близо 900 млн. лв. Значи ние за догодина в бюджета на касата имаме 1 млрд. лв. за лекарства. От тях имаме готовност за 900 млн. лв., т.е. за почти цялата част 9 десети да минат по този електронен търг, което наистина означава намаляване на разхода за лекарства.

 

Защото тогава няма да има онзи корупционен елемент, за който говорите при управлението на болниците?

 

Така е. Но веднага искам да успокоя българските граждани, че независимо от това, че може би ще има още един малък кратък период, в който да влезе тази платформа, болниците продължават да се зареждат с необходимите лекарства самостоятелно, т.е. няма да има някакъв луфт, в който българските пациенти да бъдат лишени от лекарства.

 

Само че не Ви ли притеснява, че именно това, че всеки министър, който се опита да действа както срещу дълговете, така и да наложи ред в лекарствата, си отива? Дали заради вътрешната съпротива, дали заради лобитата във фарма индустрията?

 

Какво да Ви кажа, мисля, че не Ви приличам на страхлив човек. След като съм се захванал с тази дейност, зная колко е отговорна, зная, че трябват мерки по-различни от сегашните, които понякога няма да са никак лицеприятни, но в крайна сметка и ние като всички останали държави желаем да си подредим системата и тя да функционира по-ефективно.

 

И на финала накратко, понеже вече казахте подробности около проекта за спешна помощ, който е много чакан, кога очаквате той реално да приключи и да започне доставката и въобще, защото там имаме и липса на лекари, и липса на линейки, и липса на много неща?

 

Проектът е комплексен. Той обхваща както строителство, ремонт, закупуване на линейки, апаратура, обучение и т.н. Фактът, че миналата седмица подписахме с консултанта анекса към договора, това ускори значително процесите. Там са разписани процесите по дни. Иначе към края на годината може би ще направим първата покупка на определен брой линейки, тъй като имаме срок за усвояване на определен размер от общия бюджет на проекта, но така или иначе след като излезе вече обявлението на управляващия орган, нещата вече се канализират. Надявам се да скъсим времето, което беше загубено до този момент. Иначе проектът като цяло трябва да завърши до края на следващата година.

 

Благодаря Ви!

imageimageАрхив В Медиите Кабинетimageimage
imageimageАрхив В Медиите Кабинет 2009imageimage
 
В Медиите Кабинет
Томислав Дончев: Шест години пред края са договорени 50% от европарите
04 Декември 2017

Започваме подготовката на следващия програмен период, казва заместник министър-председателят пред в. „24 часа“

trans.gif
Красен Кралев: Българските деца имат нужда от герои като Григор
04 Декември 2017

Увеличаваме заплатите на топсъстезателите, казва министърът на младежта и спорта пред в. „Монитор“

trans.gif
Лиляна Павлова: С председателството ще променим имиджа на България
01 Декември 2017

За нас е важно да бъдем движеща сила за просперитета и стабилността и мира в региона, казва министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС пред Българската телеграфна агенция

trans.gif
Теменужка Петкова: Няма да съм аз министърът, подписал да не се прави нищо с АЕЦ “Белене”
25 Ноември 2017

Не може с лека ръка да бъдат отписани вече похарчените за оборудване 3 млрд. лв., казва министърът на енергетиката пред в. „24 часа“

trans.gif
Нено Димов: Забраняваме старите печки
24 Ноември 2017

Сервизите няма да пускат повече замърсяващите коли, казва министърът на околната среда и водите пред в. „24 часа“

trans.gif
Николай Нанков: 85 млн. лв. сме заделили за „Хемус“ в бюджета за 2018 г.
23 Ноември 2017

Надявам се до края на декември да има договор с изпълнителя на тол системата, казва министърът на регионалното развитие и благоустройството пред в. „Монитор“

trans.gif
Ивайло Московски: От средата на 2018 г. роумингът със Западните Балкани ще падне с пъти
13 Ноември 2017

За тези 739 млн. лв. еврофинансиране за „Струма“ в Брюксел лично се намеси Борисов, казва министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията пред в. „24 часа“

trans.gif
НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: РАЗДАВАМЕ 30 БЕЗПЛАТНИ ПОЧИВКИ ЧРЕЗ ТОМБОЛА
10 Ноември 2017

За втора поредна година България може да се похвали с рекорден туристически ръст, казва министърът на туризма за в. "Стандарт"

trans.gif
НЕНО ДИМОВ: ВСЕ ПОВЕЧЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ ПОЛАГАТ УСИЛИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА ПО ОКОЛНА среда
07 Ноември 2017

Министърът на околната среда и водите пред агенция "Фокус"

trans.gif
Правителство
Бойко Борисов

Министър-председател

 
Томислав Дончев

Заместник министър-председател

 
Валери Симеонов

Заместник министър-председател по икономическата и демографската политика

 
Красимир Каракачанов

Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната

 
Екатерина Захариева

Заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

 
Владислав Горанов

Министър на финансите

 
Валентин Радев

Министър на вътрешните работи

 
Николай Нанков

Министър на регионалното развитие и благоустройството

 
Бисер Петков

Министър на труда и социалната политика

 
Цецка Цачева

Министър на правосъдието

 
Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 
Кирил Ананиев

Министър на здравеопазването

 
Лиляна Павлова

Министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018

 
Боил Банов

Министър на културата

 
Нено Димов

Министър на околната среда и водите

 
Румен Порожанов

Министър на земеделието, храните и горите

 
Ивайло Московски

Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

 
Емил Караниколов

Министър на икономиката

 
Теменужка Петкова

Министър на енергетиката

 
Николина Ангелкова

Министър на туризма

 
Красен Кралев

Министър на младежта и спорта

 

(c) Министерски Съвет на Република България
1594 София бул. “Дондуков” №1 - тел. централа (+359 2) 940 29 99
Правителствена Информационна Служба
тел.: (+359 2) 940 27 70 факс: (+359 2) 980 21 01
е-mail: GIS@government.bg

RSS: Новини, Събития, Решения