Българско председателство на Съвета на Европейския съюз EN

ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ СЛЕД 2 Г. ЕВРОПАРИТЕ ЩЕ СВЪРШАТ

29.12.2017

Егото тежи ли, г-н Дончев?

 

Тежи.

 

Вие като че ли сте опериран от него?

 

Само така изглежда.

 

Поласкахте ли се, когато преди дни Бойко Борисов определи вас за политика на годината?

 

Благодарих му за номинацията.

 

Той ви даде своя личен приз. Каза: “Дончев да знае, че усилията му не са незабелязани.”

 

Радвам се, че са забелязани, но в този занаят освен усилията трябва да са видими и резултатите. Защото каква полза, ако имаш добри намерения, а не можеш да доставиш резултати на хората? Иначе е хубаво, че усилията ми са забелязани.

 

 

Тези дни и социолозите отчетоха, че сте най-одобряваният член на правителството. Как се става отличник в политиката?

 

Опитвам се да играя само себе си. Когато човек живее в политиката, е пред едно голямо увеличително стъкло. Много лесно му се виждат всички недостатъци. По силата на една колективна интуиция винаги хората могат да разберат кой колко е искрен. Даже по-лесно, отколкото може да го разбере човек, като разговаря с вас.

 

На улицата, като ви спре някой човек, какво ви казва?

 

Спират ме непрекъснато. Много работи ми заръчват. Сега се сещам, че в джобчето на раницата си вчера сложих визитката на човек, който ми се оплака от проблеми по отглеждането на пчелите. Трябва да проверя. Всякакви неща - от желанието да си разменят две-три думи с мен, да ми кажат нещо, да ме посъветват нещо. Много обичат да ме съветват и аз съвети приемам всякакви, особено добри. Случвало се е и да ме изкритикуват нещо и направо някой да се опита да ми се скара, което също е нормално. В интерес на истината досега никой не се е опитал да ме бие. Приемам го като добър знак.

 

Докъде може да продължат тези непрестанни ултиматуми на коалиционните партньори от типа на: “Ако до 28-и не се гласува за втори лифт на Банско, излизаме от управлението!”?

 

В политиката граници няма и всеки преценява от своите цели, позиции и ангажименти, които е поел пред хората. В административните процедури има ясни граници и срокове. Принципната позиция на правителството е ясна.

 

Вие реално нямате разминаване - всеки иска да има втори лифт.

 

Точно така.

 

Когато спорът е емоционален, единствената ни сигурна опора е законът.

 

В тоя смисъл, каквото има да се случва, то трябва да е абсолютно безукорно от гледна точка на закона. Всичко зависи от това дали планът за управление на Пирин ще е годен и ще може да бъде представен на 28-и. (Интервюто е няколко дни преди това - б.а.)

 

Грешка ли беше т.нар. мораториум, или временната забрана за финансиране на 4-те нови молекули?

 

От каква гледна точка?

 

От политическа.

 

От политическа беше щета.

 

Наистина за много хора не стана ясно защо трябва да се местят част от новите молекули - четири да са към министъра, 28 да останат в касата.

 

Политическият разговор е такава призма, която много често изкривява реалния образ. Eдно нещо, говорено политически, понякога няма никаква връзка с това, как то изглежда в действителност. И понеже имаше много укори - че сме безчовечни, сатрапи и т.н., като участник в част от разговорите мога да кажа, че никой, най-малкото министър Ананиев, не е имал намерение да заплаши или да лиши от шансове някой пациент, напротив. Целта беше да се редуцират съществуващи злоупотреби, включително с предписване на лекарствени средства.

 

Хората си казват: “Какво са 25 милиона на фона на целия бюджет?” Така или иначе вие го увеличавате.

 

Аз се отнасям абсолютно отговорно не към 25, а и към всеки лев публично финансиране. Но не става дума за 25 милиона, а за механизъм за ограничаване на съществуващи или на евентуални бъдещи злоупотреби в здравния сектор, каквито безспорно има. Може би не беше обяснено по най-правилния начин. Абсолютна грешка е, че на една такава процедура или промяна ѝ се лепна терминът “мораториум”. Едва ли има по-неподходяща дума.

 

Те реално щяха да се изписват и да се заплащат, но минавайки през министерството и при доказана нужда.

 

Амбициите бяха да има по-добър контрол, не някой да бъде лишен от здраве. Как си представяте експерти да отидат при такъв благ, чувствителен човек като министър Ананиев с думите: “Г-н министър, на една категория пациенти да не им даваме повече лекарства!”, и той да каже: “Добре, момчета, не им давайте повече лекарства.” Как си представяте подобен разговор или той да инициира нещо подобно?

 

Не съм си го представяла, но очевидно хората не разбраха защо се наложи това движение.

 

Погледнете числата. Всяка година, и то не последните 1, 2, 3, а последните 10 г., средствата за здравеопазване се увеличават. В същото време нивото на удовлетвореност на пациентите не се повишава. Което означава, че има проблем. Да, факт е, че задоволяването на една потребност ражда нова. Но в същото време това е типичен индикатор за нереформирана система - когато потъват все повече и повече пари, остават незадоволени нужди. Проблемът не е само с лекарствата. Проблемът е с апаратурата, болниците, преди това трябва да говорим за лекарите, за медицинските сестри, за доболничната помощ, да върнем разговора на ниво “А, Б” - профилактиката. Често обичаме да говорим как българинът е болен, дори го сравняваме с другите народи. Това, разбира се, вероятно се дължи на дефекти в здравеопазването - никой не твърди обратното, но наред с това се дължи и на начина, по който живеем - хранене, пиене, пушене, спорт.

 

Вие специално нямате тези проблеми. Спортувате активно. Не пушите и не пиете, ходите по планините.

 

Пуша. Само че малко. Напоследък - съвсем малко. Пропуших на 27.

 

Не съм ви виждала.

 

Това не е умение, което демонстрирам с гордост.

Ходите ли още в залата за бойни изкуства?

 

Не обичам да се хваля с неща, в които не съм виртуозно добър. Ходя да поддържам форма - групата е страхотна, а и се опитам да си проветрявам главата.

 

Премиерът Борисов е казвал за вас, че сте моторът на изпълнителната власт. Вие отговаряте негласно за всички ресори, първи след вицетата. Успявате ли да обхванете всичко - и като секторни политики, и като коалиционни взаимоотношения?

 

Ако искате откровен отговор - не. Няма как. А и политиката в определена степен е изкуство на мащабите - от една страна, за да бъдеш добър, трябва да познаваш детайлите. Но ако не се научиш да чертаеш с широкия пергел, не можеш да погледнеш нещата стратегически и да вземеш доброто решение. После, представете си какво усилие е да следиш абсолютно всеки сектор в детайли. При такава ситуация въпросът не е в психическата умора, а че не остава пространство за по-общ, стратегически анализ. Та опитвам - невинаги ми се удава.

 

Ще се случи ли АЕЦ “Белене”?

 

Изключително сложен и скъп проект, който не зависи от спонтанно хрумване или бригадирския ентусиазъм: “Дайте да строим, да го имаме.”

 

Има ли инвеститорски интерес?

 

Има. Не една или две компании са проявявали интерес, водят се преговори с няколко. Въпросът е дали ще се намери адекватен икономически сценарий, който да мотивира не толкова нас, а инвеститора. Когато говорим за ядрено съоръжение, ключовото е не скринингът на пазара на ток в момента, а какъв ще е пазарът на електроенергия след 20 - 30 г. И тези анализи хич не са лесни. Неведнъж сме казвали, че разчитаме това да е пазарен проект, т.е. в огромната си част базиран на частни инвестиции. Само че това е ядрено съоръжение - няма как да се случи без участието на държавата. Най-малкото всички функции - да регулира, да гарантира здравето на гражданите, да преодолее всички опасения и рискове, свързани с опазването на околната среда, пак са на държавата.

 

Когато дойде президентът Путин догодина, след като бъде преизбран, въпросът ще бъде повдигнат, нали? Въпреки че проектът не ни обвързва геополитически с Москва, се очаква интересът да е повече от изток.

 

Има интерес от различни инвеститори. По̀ от изток, още по̀ от изток, по̀ от запад. Не е редно да коментирам имена на компании, без да са дали съгласие. Освен заявен интерес текат разговори. Няма как подобен проект да бъде изграден без участието на руската страна. Това е ядрено оборудване. Но не мисля, че би имало някакъв проблем. Досега отношенията ни с производителя са добри.

 

“Хемус” - до края на мандата, твърдо? Вие ще си изкарате ли всъщност мандата?

 

Такъв е планът. “Хемус” е безспорен приоритет. Да, разбира се, по силата на ангажиментите ни към ЕК ние трябва да довършим “Струма”, в най-трудния участък и най-скъпия. Но предимно с национални пари трябва да довършим “Хемус”, и не само нея. Няма как Северът да има същите шансове като Юга без двете преки - коридор 4 и коридор 9.

 

Ще въведете ли данъчни облекчения, за да привлечете хора - и да живеят, и да инвестират в Северозапада?

 

Данъчни облекчения в страна с най-ниските данъци в ЕС е спорна тема. В Северозапада проблемите са комплексни - и лоша транспортна свързаност, и предизвикателства, свързани с човешките ресурси. От друга страна, той има всички предпоставки да е бързо развиващ се регион - стои на два транспортни коридора, на номер 4 и на река Дунав. Каквито и мерки да се вземат, те трябва да са комплексни - пътни връзки за начало (коридор 4). И за рехабилитация на съществуващата жп линия от София до Видин трябва да се мисли, но тя струва 5 млрд. лева. И това трябва да се комбинира с други мерки. Една от задачите е в този район да имаме грамотни, активни и по-добре работещи администрации. Качеството на човешкия капитал ще е първостепенният фактор за конкурентоспособността на икономиката. Ние се радваме на реиндустриализация на страната - почти 30% от БВП вече е базиран на производство, но ако искаме да сме по-богати, има само един начин - да еволюираме към производства с по-висока добавена стойност. Което пък няма как да се случи без по-качествени кадри - да задържаме отглежданите тук, да опитаме да върнем напусналите. Защо не и да привлечем от българските етнически общности, които живеят в други държави?

 

Какви ползи може да извлечем от европредседателството?

 

Най-голямата и най-дългосрочната полза е, че повечето българи ще разберат как работи ЕС. Не гледайте на председателството като на рожден ден, когато имаш право да проявяваш капризи или да получаваш подаръци. Това е дежурство, много тежка задача. Ние трябва да говорим от името на Съвета. Ролята ни е да търсим баланси между държавите членки и институциите на ЕС. Трябва да се научим да говорим от името на другите, което ще е огромна еволюция - и за администрациите, надявам се и за политиците.

 

До момента българинът свързва ЕС само с евросредствата, които след 2 г. щели да секнат.

 

Кой ви го каза това?

 

Разсейте съмненията, ако не е така.

 

Това е патологичен консенсус и не зная кой го вкара в оборот - че след 2 г. европейските пари свършват. Просто не е вярно. Първо, парите от този програмен период се харчат до 2023 г., така че няма как да свършат до 2020-а. Второ, започваме преговори за следващ програмен период, и по-малък, по-голям или какъвто и да било друг следващ бюджет ще има, и той в голяма степен ще позволи да инвестираме в ключовите приоритети на България.

 

И нищо не се променя?

 

О, не, много неща ще се променят. Особено като механизъм на харчене на парите, като изисквания и условия за ползването им. Още преди десетилетия е доказано, че общият пазар прави всички по-богати. Само че на него една по-бедна страна е подложена на конкурентния натиск на по-богатите държави членки. За да преодолее всички ограничения, които има, на нея трябва да ѝ се помага за всички неща, за които си говорихме с вас - да си подобри инфраструктурата, администрациите, да инвестира повече в образованието. А че парите в следващия програмен период ще са обвързани с по-високи изисквания - по това спор няма. Аз ще бъда отговорен по тези съвети и срещи, на които ще се търси съгласие по тежкия дебат за бъдещето на политиката по сближаване.

 

Портфейлът на ЕС се свива заради излизането на Великобритания.

 

ЕС е в ситуация да има по-малко приходи и повече разходи (за сигурност и охрана на границите, отбрана, иновации). След излизането на Великобритания имаме няколко варианта - или бюджетът се намалява, което не е хубаво, или се увеличават вноските на държавите, или нещо средно между двете. Тук ролята ни на модератор е ключова - дали ще успеем да свием разликите между различните групи и държави членки.

 

Последно, ще отваряте ли конституцията за приватизацията? Очевидно от БСП няма да ви подкрепят.

 

Ако е парламентарно възможно, ще се случи. Това е политическо послание и за мен смисълът е следният - дори един човек, да не говорим за общество или държава, трудно може да се развива, ако не си реши старите проблеми. Имаме случаи на добра приватизация, имаме и случаи, където активът първо е продаден на непазарна цена, и второ, е отишъл в ръцете на някого, който няма потенциал да го управлява и след това го е продал за скрап.

 

Ние в “24 часа” правим съпоставка на конкретните случаи добра и лоша приватизация.

 

Проблемът е друг. Той е и призрак. Тази травма трябва да бъде решена - кой е виновен, кой не е, всички ли са невинни, което не се прави от НС или кабинета, а от правоохранителните органи. Според мен, решавайки даден политически или икономически проблем, по-лесно ще вървим напред. Не е опит за подмяна на политическия ред с вкарването на стари теми, не е лов на вещици. Единственото, което трябва да се направи, е НС да отвори законодателна възможност.

 

В кабинета ви е пълно с карти, включително на газовите трасета.

 

България е ключов фактор в транзита на газ. По-интересно е как ще изглежда тази карта след 10-15 г. Трябва да съхраним ролята си на транзитьор и да развием тази на търговец на газ, защото това освен печалба означава и енергийна сигурност, и стратегическа роля. Трябва да сме незаобиколим фактор не само в сферата на газа, но и политически, и икономически.

 

Хъб “Балкан” кога ще се случи?

 

Това е мащабен проект, който няма как да се реализира за 1-2 г. В момента текат предпроектните проучвания. За да вървим напред, ни трябва окончателен сценарий как точно се случват нещата, и то не като инфраструктурна, а като икономическа логика. Трябва да се отчита и политическата неяснота кое трасе откъде ще мине. Изкуството тук е да се комбинират различни източници на газ. Трябва да използваме всички възможности и рискове на кръстопътното си положение. Най-важното е България да се превърне в платформа, върху която да има конкуренция между всички участници. Иначе това, което трябва да се случи съвсем скоро, е интерконекторът с Гърция с капацитет от 5 млрд. куб. м. Той отваря възможности за доставки през трансанадолския газопровод.

 

Ще намерите ли време да се ожените? Имате такова поръчение от Борисов още от първия ви мандат.

 

Нямам такива планове. Или, ако трябва да се пошегувам, още съм млад. Не се знае какви перспективи ще излязат след това.

 

Явно сте попаднал на добра жена, която не ви притиска.

 

Няма за какво...

Видео

29.12.2017