16.11.2023
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
П Р Е С С Л У Ж Б А
Правителството прие становището на Министерския съвет по конституционно дело № 15 за 2023 г.
Правителството прие становището на Министерския съвет по конституционно дело № 15 за 2023 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд за установяване противоконституционност на чл. 55а, ал.2 от Закона за здравното осигуряване (330).
В становището е застъпена тезата, че оспорената от Върховния административен съд законова разпоредба на чл. 55а, ал.2 от 330, според която „Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности“ не нарушава принципа на равнопоставеност, регламентиран в чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, както и не ограничава правото на достъп до медицинска помощ по чл.52, ал.1 от Конституцията. Въведеното с посочената разпоредба правило, е част от съобразен с Конституцията законодателен подход, гарантиращ медицинска помощ, която да е достъпна за всички здравноосигурени лица.
В становището се предлага Конституционният съд да отхвърли като неоснователно искането на Върховния административен съд.
Кабинетът прие Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2022 г.
Министерският съвет прие Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2022 г. Секретариатът на Съвета по сигурността към МС ще представи доклада в Народното събрание.
Внасянето в Народното събрание на Годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2022 г. е в изпълнение на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.
Основна цел на доклада е да представи оценките на изпълнителната власт за рисковете, опасностите и заплахите, за ефективността и ефикасността на политиката за национална сигурност през 2022 г., за действията, които институциите на държавната власт планират да предприемат през следващия период.
Годишният доклад за състоянието на националната сигурност има съществено значение за информирането на публичните институции и гражданските организации, както и на структури на НАТО, Европейския съюз и на международни организации относно политиката за сигурност на Република България.
Правителството утвърди датите на религиозните празници през 2024 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното
По предложение на ръководствата на религиозните общности в България правителството определи дните на религиозните празници през 2024 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното. Съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител, служителите и работниците, които изповядват тези вероизповедания, могат да ползват, по свой избор, част от платения си годишен или неплатен отпуск за религиозните празници.
Празниците на Католическата църква у нас са: 1 април - вторият ден от Възкресение, 29 юни - „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, 1 ноември - „Вси Светни“ и 8 декември - Непорочното зачатие на Света Богородица.
Мюсюлманското вероизповедание ще празнува, Рамазан байрам - на 9, 10 и 11 април, Курбан байрам на 14 и 17 юни, Рождението на Мухаммед на 14 септември.
За религиозната общност на евреите празниците са: 23, 24, 29 и 30 април - Песах, 3 и 4 октомври - Рош Ашана.
Арменската апостолическа православна света църква ще празнува Рождество Христово на 6 януари, 31 март - Възкресение Христово, 9 май - Възнесение Господне, 19 май - Петдесетница, 7 юли - Преображение Господне и 18 август Успение Богородично.
Празничните дни за обществото „Бяло братство” са: 22 март - Ден на пролетното равноденствие, раждането на Учителя Петър Дънов - 12 юли, Съборните дни - 19,20 и 21 август, и Денят на Учителя - 27 декември.
Църквите на адвентистите от Седмия ден ще празнуват шест съботни дни, ако според трудовия им или служебен договор са задължени да работят в тези дни.
Последователите на Будистка общност „Карма Капо“ - България ще празнуват на 23 май - Весак (ден на раждането, просветлението и паранирваната на Буда Шакямуни).
Свидетелите на Йехова в България отбелязват Възпоменанието на смъртта на Исус Христос на 24 март и Конгресни дни на 8, 9,10,11 и 12 август.
Евангелските църкви ще празнуват 31 октомври деня на Реформацията.
Бахайска общност в България - 21 март Ноу Руз, 21 април Резван, 24 май - Декларацията на Баб, 29 май - Възнесението на Бахаулла, 10 юли - Мъченическата смърт на Баб, Рождението на Бахаулла - 17 октомври.
Будистка общност в България — 25 януари - Махаянска Нова година, 10. февруари - Лосар - Тибетска Нова година, 15 февруари - Паранирвана - Преминаване в Нирвана, 23 май - Весак - Раждането и Просветлението на Буда, 8 декември - Денят Бодхи - Ден на Свещеното дърво.
България ще участва в Международното изложение „Зелена седмица Берлин 2024“
Министерският съвет одобри участието на Република България в Международното изложение за земеделие, хранително-вкусова промишленост и градинарство „Зелена седмица Берлин 2024“, което ще се проведе от 19 до 28 януари 2024 г. в гр. Берлин, Федерална република Германия. Страната ни ще участва за 33-ти път с национален щанд.
Международното изложение за земеделие, хранително-вкусова промишленост и градинарство „Зелена седмица Берлин 2024“ е най-голямото в света международно изложение в областта на хранително-вкусовата промишленост.
Събитието привлича посетители от над 70 държави, което е отлична възможност за представяне и популяризиране на широк спектър от български земеделски продукти, храни и напитки.
Разходите по подготовката и участието на Република България са за сметка на бюджета на Министерството на земеделието и храните, с изключение на тези, които ще бъдат обезпечени от Държавна помощ „Помощ за участие в изложения“.
През 2023 г. Международното изложение „Зелена седмица Берлин“ привлече над 1400 изложители от 60 страни и над 300 000 посетители.
Одобрен е списък с набори от данни за публикуване на Портала за отворени данни през 2023 г.
Правителството прие списък с набори от данни по приоритетни области, които да се публикуват в отворен формат на Портала за отворени данни до края на 2023 г. Предвижда се да бъдат качени 21 набора от данни, идентифицирани като такива с висока стойност. Сред тях са регистърът на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход; регистърът на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в Република България; регистърът на кредитните посредници; регистърът на лицензираните дружества за електронни пари в Република България, както и на техните клонове и представители и др. Списъкът е изготвен въз основа на постъпили предложения от страна на граждани и организации със значителен интерес към посочените в листата данни, непубликувани към момента.
Информационните масиви и ресурси се събират, поддържат и публикуват на Портала за отворени данни от организациите от обществения сектор в отворен машинночетим формат, позволяващ повторно им използване. Списъкът със свободен достъп се приема всяка година по предложение на министъра на електронното управление. Основен приоритет е публичните данни да бъдат достъпни, добре описани и структурирани, лесни за обработка, анализ и визуализация.
Вследствие на публикуването на списъка с набори от данни се очаква повишаване на прозрачността и отчетността, подобряване използването на публикуваните данни, както и улеснен достъп на гражданите и бизнеса до публикувана информация.
Порталът за отворени данни е достъпен на адрес https://data.egov.bg/. Към момента в него са публикувани 11 153 набори с данни от 540 организации.
Проф. д-р Димитър Ненков е избран за председател на Управителния съвет на Националния доверителен екофонд
Министерският съвет избра за председател на Управителния съвет на Националния доверителен екофонд (НДЕФ) проф. д-р Димитър Ненков.
Професор Димитър Ненков е преподавател по финанси в катедра „Финанси“, във „Финансово - счетоводния“ факултет на Университета за национално и световно стопанство. Завършил е магистърска програма по икономика в Western Illinois University в САЩ, финансирана по програма „Фулбрайт“, през 1995-96 г. Специализирал е в Съединените американски щати (САЩ) с насоченост „Устойчиво икономическо развитие и опазване на околната среда“. През периода 1996 - 2014г. е бил изпълнителен директор на Националния доверителен екофонд. Осъществявал е широк кръг от консултантска дейност и оценка на компании и инвестиционни проекти. Ръководител е на университетски проекти, сред които „Актуални проблеми на определяне стойността на акциите на капиталовите пазари (на примера на развитите капиталови пазари и развиващия се капиталов пазар в България)“. Автор е на множество научни публикации, между които: “Отчитане на риска при инвестиционните решения”, „Оценка на инвестициите в реални активи“, “Финансов мениджмънт - кратък курс”, “Приложение на съвременните модели за оценка на цели предприятия в България”, „Определяне на стойността на компаниите“, както и на редица практически разработки.
Правителството определи председателите от българска страна в смесените междуправителствени комисии
Министерският съвет прие решение за определяне на председатели на българските части на смесените междуправителствени комисии за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество и провеждането на двустранни работни консултации.
Междуправителствените комисии са създадени по силата на двустранни междуправителствени договорености за развитие на взаимното търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество.
В рамките на сесиите на Междуправителствените комисии се обсъждат и приемат решения за развитие на сътрудничеството в приоритетни за страните области (основно развитие на взаимната търговия, инвестиции, туризъм, селско стопанство, транспорт, строителство и регионално сътрудничество, информационни технологии и др.) и се решават открити въпроси и проблеми.
С решението се определят председателите на българските части на Междуправителствените комисии за икономическо, промишлено, търговско и техническо сътрудничество с 50 страни.
Избран е нов представител на работодателите в УС на „Сребърния фонд“
Със свое решение правителството избра Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България за член на Управителния съвет (УС) на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. „Сребърен фонд“) за 2024 г.
Васил Велев заменя досегашния член Станислава Георгиева, съгласно ротационния принцип за излъчване на член на УС от национално представителните организации на работодателите.
Ръководството на „Сребърния фонд“ се осъществява от Управителен съвет с 8 членове. Негов председател е министърът на финансите, а заместник-председател - министърът на труда и социалната политика.
Одобрена е информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на 2023 г.
Правителството одобри информацията за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за деветмесечието на 2023 г., изготвена в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на септември 2023 г. е отрицателно в размер на 841,0 млн. лв. (0,5% от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 771,5 млн. лв. и по европейските средства в размер на 69,5 млн. лева.
Приходите, помощите и даренията по КФП към септември 2023 г. са в размер на 47 636,7 млн. лв., което представлява 68,6% от разчетите към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 2 639,7 млн. лв. спрямо отчетените към септември 2022 година.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 37 373,9 млн. лв., което представлява 70,3% от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 3 377,6 млн. лв. (9,9%) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 78,5% от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 7 401,8 млн. лв., което представлява 63,7% от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 16 452,3 млн. лв., което представлява 70,3% от предвидените в ЗДБРБ за 2023 г. Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 2 136,4 млн. лв. (в т. ч. 802,8 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), което представлява 80,2% от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 11 383,3 млн. лв. или 73,6% от разчета за 2023 година.
Неданъчните приходи са в размер на 8 567,7 млн. лв., което представлява 76,8% от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 695,1 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към септември 2023 г. възлизат на 48 477,7 млн. лв., което е 65,5% от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо същия период на 2022 г. с 4 466,9 млн. лв. (10,1%). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при социалните и здравноосигурителните разходи, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други.
Нелихвените разходи са в размер на 46 492,1 млн. лв., което представлява 65,6% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 42 798,4 млн. лв. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 3 647,2 млн. лв. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 46,4 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 733,5 млн. лв. (89,0% от планираните за 2023 година).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1 252,1 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 30.09.2023 г. е 11,35 млрд. лв., в т.ч. 10,88 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,47 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Правителството одобри изплащането на обезщетение от 2500 евро
Министерският съвет одобри едностранна декларация по дело, заведено пред ЕСПЧ. През 2008 г. в хода на образувано наказателно производство срещу жалбоподателя, негови лични вещи са иззети и конфискувани като доказателства. След осъждането му през 2012 г. Софийският апелативен съд постановява конфискуваните вещи да му бъдат върнати, с изключение на компютър, средство на престъплението, и пистолет, за чието използване жалбоподателя не е притежавал разрешение.
Софийският градски съд връща част от вещите на жалбоподателя и го уведомява, че другата част от тях никога не му е била предавана от Столичната дирекция на вътрешните работи. Жалбоподателят предявява съединени искове пред Софийския районен съд срещу Софийския градски съд и Софийския апелативен съд, претендирайки обезщетение за невърнатата част от вещите.
С окончателно решение от 21 август 2017 г. Софийският градски съд потвърждава решението на първата инстанция. Оплакванията на жалбоподателя са свързани с обосновани съмнения относно обективната безпристрастност на съдиите от Софийския градски съд, който разглежда инициираното от жалбоподателя дело за вреди срещу самия Софийски градски съд, в качеството му на ответник в производството.
Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по делото “Михалков срещу България“, № 67719/01,§ 47, 10 април 2008 г., установяващо нарушение по член 6, §1 към Конвенцията за защита на правата на правата на човека по сходен казус, българското правителство одобри едностранна декларация на основание чл. 37 от Конвенцията.
Правителството одобри изплащането на 7 000 евро обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ
Правителството одобри изплащането на 7 000 евро обезщетение след споразумение по жалба пред ЕСПЧ. С жалба се повдигат оплаквания за нарушение член 1 от Протокол 1 и член 13 във връзка с член 1 от Протокол 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, поради прекомерната продължителност на процедура по реституция, продължила повече от 25 години, както и от липсата на ефективни правни средства за защита.
Жалбата касае реституция по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Наследодателят на жалбоподателите приживе притежава имоти в землището на село Панчарево, които след установяване на комунистическия режим в страната са завзети от властите и част от тях са застроени. През 1992 г. след приемане на реституционния Закон за собствеността и ползването на земеделските земи наследодателя на жалбоподателите подава до Поземлена комисия - Панчарево заявление за възстановяване на правото му на собственост върху земеделски земи с площ от 13,5 декара. В следващите три години Поземлената комисия постановява няколко решения, с които определя коефициент за намаляване на размера на земеделските земи и отказва да възстанови земите в натура. През 2000 г. Поземлената комисия определя правото на обезщетение на жалбоподателите за признато, но не възстановено върху земеделски земи с площ 9,9 декара. През 2016 г. компетентните органи обясняват на жалбоподателите, че събирането и оценката на данни за хората с право на обезщетение по ЗСПЗЗ на територията на Столична община, както и установяването на налична държавна и общинска земя, която да бъде предоставена като компенсация, са в процес. До месец ноември 2022 г., когато е последната комуникация с ЕСПЧ, жалбоподателите все още не са получили своето обезщетение.
В светлината на константната си практика, ЕСПЧ съдейства на страните да постигнат приятелско споразумение, ако българското правителство се съгласи да заплати на съвместно на жалбоподателите общо обезщетение в размер на 7 000 евро.
Правителството отпусна по 1512 лева еднократна помощ в подкрепа на семействата, пострадали от природните бедствия на 4 ноември
Правителството отпусна еднократна финансова помощ от 1512 лв. в подкрепа на пострадалите от природните бедствия на 4 ноември семейства в областите Смолян, Силистра, Разград, Търговище, Шумен и Варна. Със средствата ще бъдат подпомогнати около 450 домакинства, по чиито къщи бяха нанесени сериозни щети от ураганния вятър и силния дъжд.
Финансовата подкрепа ще се изплаща от дирекциите „Социално подпомагане“ по постоянен или настоящ адрес на засегнатите семейства на база на подадените от тях заявления за подпомагане. Списъкът с хората, които ще получат подкрепа, ще се утвърди от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
Одобрени са допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2023 г.
Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2023 г. за компенсиране на извършените от родителите разходи за месец юни 2023 г. за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места.
Допълнителните трансфери са за други целеви разходи в общ размер на 872 475 лв., разпределени по бюджетите на общините.
Проектът на Постановление е подготвен на основание чл. 109, ал. 3 и във връзка с чл. 55а от Закона за публичните финанси, във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 3.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г., чл. 119, ал. 5 от Закона за здравето и чл. 10, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места, приета с Постановление № 206 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 90 от 2023 г.)..
Допълнителните трансфери по бюджетите на общините ще се осигурят за сметка на предвидените в централния бюджет за изпълнение на политики в област „Здравеопазване“ по чл. 1, ал. 5, т. 3.2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Министерският съвет прие решение за изплащане на 160 100 лева обезщетения за бавно правосъдие
Допълнителни разходи в размер на 160 100 лева по бюджета на Министерството на правосъдието бяха одобрени днес от Министерския съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.
Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 1 юли до 30 септември 2023 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на дела в разумен срок.
Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията.
Близо 4 млн. лв. за физическа активност и спорт за децата и учениците
Правителството одобри 3 991 237 лева за физическа активност, спорт и спортно- туристически дейности на децата и учениците за 2023 година.
Средствата се отпускат на базата на разработени от детските градини и училища проекти. С тях се финансират дейности, свързани с подготовката и участието в учебната и спортносъстезателната дейност. Целта е да се мотивират децата и учениците за системни занимания с физически упражнения и спорт.
3 572 614 лв. се осигуряват за финансиране на дейности за 798 974 деца и ученици в общинските и частните детски градини и училища и в духовните училища. Останалите 418 623 лева са предназначени за 196 деца и 83 607 ученици от държавните училища, в това число 6010 лева за Техническия университет - София, към който е Технологичното училище „Електронни системи“.
Минималните диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на деца и ученици в системата на предучилищното и училищното образование са определени с постановление на Министерския съвет от 2020 година на 3 лв. за дете и на 5 лв. за ученик. Те се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет.
Националният СТЕМ център ще бъде
в София Тех Парк
Националният СТЕМ център към Министерството на образованието и науката ще бъде в София Тех Парк в непосредствена близост до Суперкомпютъра. Министерският съвет реши в срок до 1 месец министърът на иновациите и растежа, който е принципал на София Тех Парк, да възложи на дружеството да учреди безвъзмездно и безсрочно право на строеж на свой терен на Национален СТЕМ център.
Дружеството, което е със 100 % държавно участие в капитала, е пълноправен член на Международната асоциация на научно - технологичните паркове IASP и Българо - британската бизнес асоциация.
Институционалните партньори на София Тех Парк са водещи университети и научни организации - СУ „Св. Климент Охридски“, Технически университет - София, институти на Българска академия на науките и др. Целта на научно - технологичният парк е да увеличи иновационния капацитет на България, като улесни обмена на знания и опит между академичните среди и бизнеса. Предвижда се Националният СТЕМ център да бъде в зона 5 от неговата територия.
Новата сграда ще бъде високотехнологична и с лаборатории по различни СТЕМ направления. Ще има зали за събития и обучения, зала за дигитални и аудио визуални изкуства, учебни работилници, работилница за производство на учебни помагала, зони за спорт и игра, зони за хранене и почивка, пространства за съвместна и споделена работа.
Към центъра ще бъде изградено и общежитие за настаняване на гостите и обучаващите, административна част, зелени кътове за работа и почивка на закрито и открито, както и външен и подземен паркинг за гостите и служителите.
Националният СТЕМ център е основен доставчик на професионално развитие за учителите в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката. Той координира, подпомага и консултира изграждането и развитието на STEM среда във всяко българско училище, като създава модел за учене, квалификация, работа с научно изследователски методи и инструменти, осигуряване на съвременна база и лабораторна среда за подготовка и обучение на олимпийските отбори на страната.
Основната му цел е да изведе българското образование в международните класации за образование и постижения в STEM и да даде възможност на всички млади хора за мотивация и кариерно развитие в областта.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет прие решение за обявяване на имоти-частна държавна собственост за имоти-публична държавна собственост. Предмет на решението на Министерския съвет са два поземлени имота, намиращи се в гр. Пловдив. Тяхното предназначение е свързано с непосредствено осъществяване на отбраната на Република България. Обектите са придобили качества на имоти-публична държавна собственост, поради което на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за държавната собственост и чл. 5, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост е прието решението на Министерския съвет.
Правителството обяви управляван от Държавна агенция „Архиви“ имот - публична държавна собственост за имот - частна държавна собственост. Той се намира в с. Подкрепа, община Хасково и представлява архивохранилище на един етаж със застроена площ 224 кв. м. С решението на Министерския съвет се дава съгласие за премахването на сградата поради лошото й състояние и невъзможност да се използва по предназначение безопасно и сигурно. Имотът е с отпаднала необходимост за Държавна агенция „Архиви“ и е освободена от архивните масиви през 2021 г. Премахването й ще бъде за сметка на агенцията.
По решение на Министерския съвет имот в гр. Кърджали променя статута си от публична държавна собственост на частна държавна собственост. Той се намира на ул. „Ген. Владимир Стойчев“ № 2 и представлява терен с площ 804 кв. м. Поземленият имот се използва от собствениците и наемателите на апартаменти в намиращия се в него блок, който е съсобственост между физически лица и държавата. Част от жилищата са предоставени за управление на Регионалната здравна инспекция в Кърджали, като са отдадени под наем на нейни служители.
България ще участва в определянето на насоките за развитие на радиосъобщенията и управлението на радиочестотния спектър в глобален мащаб
Министерският съвет одобри позицията и състава на българската делегация за Асамблеята по радиосъобщения и Световната конференция по радиосъобщения на Международния съюз по далекосъобщения.
Участието на български представители в двата форума ще допринесе за отстояване на националните приоритети и интереси, свързани с нуждата от честотен ресурс за нови технологии и произтичащите от това глобални промени в неговите разпределения за различни радиослужби.
Правителството одобри състава на българската делегация за участие в Конференцията по климата в Дубай, Обединени Арабски Емирства
Правителството одобри състава на българската делегация за 28-та Конференция по изменение на климата, която ще се проведе от 30 ноември до 12 декември в град Дубай, Обединени Арабски Емирства. Президентът на Република България Румен Радев ще ръководи делегацията за участие в Конференцията.
Очаква се страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата да постигнат напредък по редица въпроси, свързани с финансиране на дейности по изменение на климата в развиващите се държави, политиката относно загуби и щети, дейности и мерки за адаптация към последиците от изменящия се климат.
След откриването на Конференцията, държавните глави ще вземат участие в Среща на върха на 1-2 декември 2023 г., където се очаква да обсъдят постигнатия напредък и предизвикателствата пред глобалната политика по климата.
Одобрена е позицията на България във връзка с дело пред Съда на ЕС
Министерският съвет одобри позицията и даде съгласие Република България да участва по преюдициално дело С-435/23, Главна дирекция „Гранична полиция“ пред Съда на ЕС.
Преюдициалното запитване има за предмет тълкуване на разпоредби от: Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и тяхното съответствие с националната правна уредба по отношение на реда, по който следва да бъдат компенсирани служителите от Министерството на вътрешните работи при полагането на часове нощен труд (по-конкретно чл. 187 от Закона за МВР).
С въпросите си по настоящото дело, запитващата юрисдикция иска по същество да установи, дали Директива 2003/88/ЕО допуска национална правна уредба, която да предвижда, че общият ред за по-кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд за работниците в частния сектор не се прилага спрямо работниците от публичния сектор (като полицаи и пожарникари) и води ли това до необоснована разлика в третирането между работниците, полагащи нощен труд в различните сектори.
В позицията на Република България е застъпено виждането, че настоящата регламентация за отчитането, заплащането и компенсирането на положените часове нощен труд от служителите на Министерството на вътрешните работи, е била вече предмет на тълкуване и произнасяне от страна на Съда на ЕС по други преюдициални дела, като в решенията си по тях Съдът на ЕС е приел, че релевантната национална законодателна уредба е съответна на правото на Европейския съюз.
Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство
Одобрена е позицията на България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 20 ноември 2023 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия
По време на заседанието Съветът ще одобри Заключения относно дългосрочна визия за селските райони на Европейския съюз, като се очаква министрите да изтъкнат допълнително своите приоритети и загрижеността си относно бъдещото развитие на селските райони на Европейския съюз. Република България подкрепя Заключенията на Съвета относно дългосрочната визия за селските райони на Европейския съюз, като счита, че селските райони допринасят съществено за цялостния просперитет и икономическа сила на Европейския съюз, както и за зеления и цифровия преход. Селските райони заемат централна роля по въпроси свързани с производството на храни, опазването на околната среда, действията в областта на климата и насърчаването на опазването на културното наследство.
В областта на рибарството се очаква Комисията да представи възможностите за риболов в Средиземно море и Черно море за 2024 г., както и предложението за Регламент за определяне за 2024 г. на възможностите за риболов в Атлантическия океан и Северно море. Република България оценява положително предложението за регламент за Средиземно море и Черно море. Определените в него риболовни възможности за 2024 г. се основават на приетите регионални мерки и ангажименти в рамките на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море, кореспондират с наличните научни съвети и отчитат социално-икономическия аспект при риболова на калкан и цаца в Черно море.
Министерският съвет прие за сведение резултатите от редовното заседание на Съвета на енергийните министри на ЕС
Министерският съвет прие за сведение доклада с резултатите от участието на България в редовното заседание на Съвета „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, част „Енергетика“, проведено на 17 октомври 2023 г. Люксембург.
В рамките на законодателните дейности бе постигнат общ подход на Съвета по предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза.
Предложението за Регламент за подобряване структурата на енергийния пазар е представено от ЕК като част от реформата на пазара на електроенергия в ЕС. Целта е да бъде подобрена защитата на потребителите от прекомерната нестабилност на цените, като едновременно с това се подпомогне достъпът до сигурна и чиста енергия и се допринесе за развитието на по-устойчив пазар в ЕС.
Кабинетът се запозна с резултатите от неформалното заседание на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика
Правителството се запозна с резултатите от неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Телекомуникации“), което се проведе на 23 и 24 октомври 2023 г. в гр. Леон, Испания. В неформалното заседание България бе представена от министъра на електронното управление Александър Йоловски.
По време на първата пленарна сесия, посветена на защитата на цифровите права, министрите се обединиха около разбирането за баланс между защитата на правата и конкурентоспособността, иновациите и регулациите, и за отговорно използване на нововъзникващите технологии. 25 държави-членки, сред които и България, подкрепиха Декларацията от Леон „Европейските невротехнологии: подход ориентиран към правата“, с която се насърчават проактивния подход, инвестициите, публично-частното партньорство и защитата на цифровите права при развитието на невротехнологиите.
Втората пленарна сесия бе посветена на бъдещето на телекомуникациите. По темата е инициирана публична консултация от ЕК. Множеството държави членки, сред които и България, са на мнение, че трябва да се направи преглед на настоящата европейска регулаторна рамка, преди да се пристъпи към нови законодателни предложения. Очаква се по време на белгийското председателство на Съвета на ЕС Европейската комисия да представи Бяла книга, в която да бъдат включени въпроси като защитата на мрежите (по- специално на подводните кабели), киберпространството, изкуственият интелект и сателитите.
Основна тема в дискусията по време на третата работна сесия, посветена на политическата програма на ЕС „Цифрово десетилетие“ 2030, бе развитието на цифровите умения. За голяма част от държавите, включително България, това е и най-голямото предизвикателство. Бяха споделени и други акценти от националните пътни карти на държавите - цифровизацията на публичните услуги, киберсигурността, свързаността - конкретно 5G.
По горепосочените теми България направи изказвания в съответствие с одобрената от Министерския съвет позиция.
Приет е Доклад за дейността на Координационния съвет по концесиите през 2022 г.
Министерският съвет прие Доклад за дейността на Координационния съвет по концесиите през 2022 г.
Координационният съвет по концесиите е създаден със Закона за концесиите като постоянно действащ орган за координация при определянето и изпълнението на държавната политика в областта на концесиите, е функции по стратегическото развитие, планирането, мониторинга, управлението и контрола на концесиите.
Организацията и дейността на Координационния съвет по концесиите са уредени с Правилник, който е приет от съвета на заседание, проведено на 7 септември 2023 г. Съгласно Правилника, Координационният съвет по концесиите приема и представя на Министерския съвет ежегоден доклад за дейността си. В изпълнение на това, Министерският съвет прие представеният доклад за дейността на Координационния съвет през 2022 г.
С оглед уведомяване и публичност на решенията на съвета, в Информационния раздел на Националния концесионен регистър са публикувани: преписи-извлечения от протоколите от проведените заседания с приетите решения, годишния доклад за състоянието на концесиите и доклада за дейността на Координационния съвет по концесиите.
Още 32,5 млн. лв. за модернизация на професионални гимназии
Допълнителни 32 500 000 лв. за подобряване на материално-техническата база на професионални гимназии в различни области на страната одобри правителството. Средствата ще помогнат за обновяването и модернизирането на регионалната образователна инфраструктура в България, което стартира по Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.
Средствата в размер на 110 967 966 лв. безвъзмездно финансиране по оперативната програма предоставиха възможност на Министерството на образованието и науката да започне модернизацията на 103 училища в Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен райони, както и в София-град.
В процеса на изпълнение на дейностите по тяхното обновяване се установи недостиг на средства за изпълнението на ремонтите в 46 училища.
Одобреното от правителството допълнително финансиране ще позволи сградите и на тези гимназии да придобият нов облик, който ще допринесе за повишаване привлекателността и качеството на професионалното образование и обучение в страната.
Министерският съвет одобри включването на възможност за издаване на държавни гаранции в проекта на Закон за държавния бюджет на България за 2024 г. за национални стратегически проекти
Със свое решение правителството одобри включването на възможност за издаване на държавни гаранции в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в подкрепа на ключови и стратегически проекти за енергийната и транспортната система на страната.
За проект „Модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“ е одобрена възможността за издаването на държавна гаранция в размер до 80 млн. лв. С проекта се цели подсигуряване на гъвкавост и стабилност на електроенергийната система чрез модернизирането и връщането в разполагаемост на всички хидроагрегати на ПАВЕЦ „Чаира“.
За увеличаване на възможностите за балансиране на енергийната система на България, както и за повишаване на способността за управление на електроенергийната система в реално време за проект „Увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ с изграждането на язовир „Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка с яз. „Чаира“ се одобрява възможността за издаването на държавна гаранция в размер до 75 млн. лв. С проекта се предвижда увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“, като централата ще премине от дневен към седмичен режим на изравняване на водните обеми и възможност за работа в пълна генераторна мощност в продължения на 20 часа.
Водеща стратегическа цел в програмата на правителството е след 2030 г. производството на ядрена енергия от нова ядрена мощност да бъде включено в енергийния микс на страната, поради което правителството одобри опцията за издаване на държавна гаранция за проект „Изграждане на нова ядрена мощност от най-ново поколение на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ (7 блок). Тя е в размер до левовата равностойност на 1 500 417 089 евро. Реализирането на проекта ще допринесе за гарантиране на енергийната сигурност на страната и региона в условията на преход към нискоемисионно електропроизводство. Проектирането, лицензирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на нова ядрена мощност от най-ново поколение (генерация III или III+) с леководен реактор и вода под налягане (PWR), с инсталирана електрическа мощност 1200 MW, на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ („7 блок“) ще се реализира от учредената за тази цел проектна компания „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД.
За изпълнението на проект „Придобиване на подвижен железопътен състав“ е одобрена възможността за издаване на държавна гаранция в държавния бюджет в размер до левовата равностойност на 300 млн. евро. С придобиването на нов подвижен железопътен състав ще се избегне недостигът за обслужване на графика за движение на влаковете, ще се повиши коефициентът на техническа надеждност на подвижния състав, ще се сведат до минимум закъсненията на влаковете поради повреда и липса на подвижен състав и ще се съкрати времето на пътуване на влаковете.
Одобрените проекти, за чието финансиране се предвижда възможност за издаване на държавни гаранции през 2024 г., са съгласувани със Съвета за развитие при Министерския съвет.
Отчуждават се имоти и части от имоти за изграждането на участък от пътя Мездра-Ботевград в област Враца и Софийска област
С решение на правителството се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост за модернизацията на участък от път 1-1 (Е-79) Мездра - Ботевград.
Имотите се намират в землищата на гр. Мездра, с. Дърманци, с. Ребърково и с. Лютидол, община Мездра, област Враца, с. Рашково и с. Новачене, община Ботевград, Софийска област.
Те са необходими във връзка с изменение на подробния устройствен план - парцеларен план, който предвижда да се изградят пътни възли на две нива вместо първоначално проектираните кръгови кръстовища на едно ниво, както и заради констатирани при разработването и съгласуването на техническия проект за обекта пропуски и неточности, свързани с погрешно заснети и неправилно отразени в плана инженерни мрежи, пропуснати мрежи и съоръжения.
Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Одобрен е проект на нота за присъединяване на Молдова към Споразумението за Координационния комитет в рамките на Процеса SEDM
Министерският съвет на Република България прие решение за одобряване на проект на Нота за присъединяване на Република Молдова към Споразумението за Координационния комитет в рамките на Процеса на срещи на министрите на отбраната на страните от Югоизточна Европа (Процеса SEDM).
Координационният комитет на Процеса SEDM (SEDM-CC) отговаря за координацията, управлението, предложенията, утвърждаването, надзора, прилагането на всички дейности и инициативи, които се осъществяват в контекста на Процеса SEDM, и за изготвянето на съответната документация, която да се предоставя на министрите от Процеса SEDM за одобрение.
Република Молдова става шестнадесетият член на Координационния комитет на Процеса SEDM.
Правителството прие изменение в състава на постоянно действащия Междуведомствен координационен механизъм за присъединяване на България към ОИСР
Министерският съвет прие Постановление за изменение на Постановление № 242 на Министерския съвет от 2022 г. за организация и координация на процеса на разговори и подготвителни дейности за присъединяване на Република България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Постановлението осъвременява състава на постоянно действащия Междуведомствен координационен механизъм (МКМ) за присъединяване на Република България към ОИСР съобразно актуалния състав на Министерския съвет.
Междуведомственият координационен механизъм (МКМ) за присъединяване на Република България към ОИСР функционира от 2017 г. под председателството на министъра на външните работи и се утвърди като важен инструмент за структуриране и ускоряване на подготовката на страната за членство в ОИСР.
Работещата междуведомствена координация и ефективното разпределение на задачите са от съществено значение за успешното осъществяване на процеса на присъединяване към Организацията. Страната ни трябва да демонстрира убедително активност, ангажимент и капацитет да прилага правните инструменти и да следва политиките в съответствие със стандартите и принципите на ОИСР. Скоростта на присъединителния процес до голяма степен ще зависи от способността на българската администрация да предоставя бързо исканата от ОИСР информация във всяка една фаза на разговорите и да предприема своевременни действия в съответствие с направените препоръки, вкл. за промени в законодателството при необходимост.
Приета е Актуализирана секторна пощенска политика
Министерският съвет прие Актуализирана секторна пощенска политика. Документът определя насоките за развитие на националния пощенски сектор, като стратегическите цели са осигуряване на устойчиво развитие, създаване на условия за функциониране на икономически стабилен пазар и предоставяне на ефективни и качествени пощенски услуги в съответствие с европейските и световните изисквания.
Акцент е поставен върху връзката на пощенския сектор с опазването на околната среда. Пощенските оператори, съобразно възможностите си, могат да дадат своя принос като използват електромобили, LED осветление, „зелени“ опаковки, които могат да се рециклират, алтернативни варианти за доставка на пратки чрез автоматизирани терминали.
С промени в бюджета на МРРБ правителството осигури средства за приключване на програмата за саниране и напредък при покриване на територията на страната с кадастрална карта
Със свое Постановление Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени в рамките на бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за тази година.
Едната мярка включва увеличаване на разходите по програма „Подобряване на жилищните условия на маргинализирани групи от населението“ с 29 241 900 лв. за тази година за сметка на намаление на разходите по програмата за рехабилитация и изграждане на пътна инфраструктура.
Средствата са необходими, за да бъде изпълнен поетият през 2015 г. ангажимент от държавата, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, за обновяване на общо 2022 блока. Към момента обаче се оказва, че липсва достатъчен финансов ресурс и не достигат средства за завършването на последните 52 жилищни сгради.
Осигурените средства са първият транш за завършване на сградите по програмата. Предстои одобряването на още два, като парите ще бъдат разходвани през периода 2023-2025 г. Те ще бъдат предоставени от бюджета на МРРБ за съответната година на общинските администрации чрез трансфери по сключени споразумения.
С приетото постановление за вътрешнокомпенсирани промени в бюджета на МРРБ за 2023 г. се предвижда и увеличаване на текущите разходи по програма „Устройство на територията, благоустройство, геозащита, водоснабдяване и канализация“ с 4 378 000 лв., чрез компенсирано намаление на текущите разходи по програма „Стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, децентрализация и териториално сътрудничество“, където е установена икономия на средства от предвидени за погасяване наложени финансови корекции.
С увеличените средства ще се осигури изработването на кадастралната карта и преизмерването на държавната нивелачна мрежа - основни функции на АГКК.
Промени в Кодекса на труда гарантират по-голяма сигурност и гъвкавост при работа от разстояние
Правителството одобри законопроект за промени в Кодекса на труда, с които се усъвършенства нормативната уредба за работата от разстояние и се регламентира отговорност на изпълнителя за изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители при веригите от подизпълнители. Измененията осигуряват по-голяма гъвкавост и сигурност за работещите и работодателите, включително по отношение на организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време. Подготовката и приемането на проекта за промени в Кодекса на труда е в изпълнение на предвидената мярка в Националния план за възстановяване и устойчивост.
Когато се извършва работа от разстояние като допълнение към минималните изисквания относно съдържанието на трудовия договор се предвижда да се включи и изричното уговарянето на мястото на работа мястото па работата от разстояние. По този начин се създава сигурност в отношенията между работника и работодателя, тъй като нито една от страните няма да има право едностранно да го променя. От своя страна работодателят ще има възможност да предприема мерки, за да гарантира безопасни и здравословни условия на труда и да осъществява контрол при изпълнението на работата. При използване на системи за алгоритмично управление и изкуствен интелект работодателят ще има задължение да предоставя на работника информация за данните, които се събират и обработват във връзка с работата. Служителят ще има право да поиска преразглеждане от работодателя или от определено длъжностно лице на автоматизираните решения, взети от системата за алгоритмично управление, които засягат правата му.
С цел да се осигури по добър баланс между личния и професионалния живот на работещите от разстояние с проекта за промени в Кодекса на труда се регламентира т. нар. „право на изключване“ - правото на работника или служителя да не отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка.
Новите разпоредби осигуряват равнопоставеност на правата на всички работници и служители при веригите от подизпълнители за гарантиране на изплащането на техните трудови възнаграждения. При неплатени заплати те ще имат право да заведат иск срещу изпълнителя, на когото техният работодател е пряк подизпълнител. По този начин се предоставя допълнителна закрила на работниците и се минимизират предпоставките за неизплащане на техните трудови възнаграждения в случаите на неуредени търговски взаимоотношения при веригите от подизпълнители.
Изменения в закона ще прецизират издаването и изпълнението на Европейска заповед за разследване от българските съдебни органи
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване (ЕЗР), които ще позволят български съдебни органи да прецизират издаването и изпълнението Европейски заповеди за разследване като инструмент на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.
Промените са продиктувани от спешната необходимост да се съобрази националното законодателство с решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 11 ноември 2021 г. по дело С- 852/19, Иван Гаванозов (Гаванозов II) и решение на Съда на ЕС от 16 декември 2021 г. по дело С- 724/19.
Според тълкуването на съда в българското законодателство липсват механизми, чрез които засегнатите лица могат да оспорват пред съд в издаващата държава материалноправните основания за издаването на Европейска заповед за арест, а така също законосъобразността и необходимостта от извършваните действия за събиране на доказатаелства, както и да искат подходящо обезщетение, в случай че тези действия са били разпоредени или изпълнени незаконно.
Така съдът на практика поставя под въпрос изобщо възможността български съдебни органи да издават ЕЗР, а неизпълнените, но издадени вече заповеди не следва да се изпълняват от държавата, до която са пратени.
С предложените промени ще бъде преодоляна практическата невъзможност български съдебни органи да издават или изпълняват ЕЗР като инструмент на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, което се основава на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения. Гарантират се ефективни правни средства за защита пред съд по смисъла на чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи на лица, чиито лични и имуществени права са засегнати от незаконно и непропорционално разпореждане и/или изпълнение на действия за събиране на доказателства съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, включително правото им да поискат обезщетение за причинените им от тях вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Ще се гарантира и изпълнението на задълженията на България, произтичащи от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси и от чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Правителството одобри промени в Наредбата за изискванията и критериите за ВиК операторите и квалификацията на персонала им
Правителството одобри промени в Наредбата за изискванията и критериите за ВиК операторите и квалификацията на персонала им.
Измененията са насочени към привеждане съдържанието на подзаконовия акт в съответствие със Закона за водите и Закона за публичните предприятия и избор на отговаряща на спецификата на оператора система за управление на здравето и безопасността при работа.
С отмяната на чл. 9 се предоставя възможност на принципала да определя специфични изисквания за заемане на длъжностите по управление на ВиК дружествата, като се разширява кръгът на допустимите кандидати, с цел недискриминиране и възможности за по-конкурентен избор сред тях, отговарящ на нарасналите потребностите на отрасъла.
За осигуряване на изпълнението на други специфични за дейността функции, се запазват както действащият по-широк обхват на изискванията към персонала на ВиК операторите, така и изискванията за разширяване на професионалните умения и за повишаване на квалификацията му.
С изменението се предоставя възможност на ВиК оператора да избере подходяща система за управление на здравето и безопасността при работа на персонала, отговаряща на конкретната за него специфика на дейностите.
Приет е график за дигитализиране на хартиените регистри на администрацията
Министерският съвет прие график за дигитализиране на хартиените регистри на администрацията и привеждането им в съответствие със Закона за електронното управление (ЗЕУ). Това ще даде възможност всички регистри, воденето на които е предвидено в закон, да преминат плавно и поетапно изцяло в електронна форма, както и да може да се заявява вписване, промяна или заличаване на обстоятелства по електронен път. Така те ще отговарят на изискванията за сигурност, надеждност и оперативна съвместимост, като ще позволяват автоматизиран обмен на данни с други електронни системи.
Графикът предвижда всички 307 вида регистри, които са идентифицирани от Министерството на електронното управление като подлежащи на дигитализация, да бъдат приведени в съответствие със ЗЕУ до 31.03.2025 г. От тях 24 вида се използват за нуждите на местната власт и съставляват общо 13 780 регистри съгласно Концепцията за регистрова реформа.
Дигитализирането на хартиените регистри ще осигури прозрачни, проверими и проследими процедури за водене на регистри, както и значително намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса.
Правителството прие взетото днес решение на Съвета по сигурността във връзка с дерогацията
Правителството прие решението, взето на провелото се по-рано днес извънредно заседание на Съвета по сигурността към МС във връзка с рисковете при предсрочно прекратяване на дерогацията, предоставена от Съвета на ЕС, за внос и преработка на петрол и петролни продукти от руски произход от рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Решението на кабинета ще бъде представено на Народното събрание за сведение.
Внася: министър-председателят
Внася: министър-председателят
Внася: министър-председателят
Внася: министърът на земеделието и храните
Внася: министърът на електронното управление
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: министърът на икономиката и индустрията
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на финансите
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на здравеопазването
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на образованието и науката
Внася: министърът на образованието и науката
Внасят: министърът на отбраната
министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на транспорта и съобщенията
Внася: министърът на околната среда и водите
Внася: министърът на вътрешните работи
Внася: министърът на земеделието и храните
Внася: министърът на енергетиката
Внася: министърът на електронното управление
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: министърът на финансите
Внасят: министърът на регионалното развитие и благоустройството;
министърът на финансите
Внася: министърът на отбраната
Внася: министър-председателят
Внася: заместник министър-председателят и министър на външните работи
Внася: министърът на транспорта и съобщенията
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на труда и социалната политика
Внася: министърът на правосъдието
Внася: министърът на регионалното развитие и благоустройството
Внася: министърът на електронното управление
