17.01.2018
Българският министър-председател Бойко Борисов представи приоритетите на първото българско председателство на Съвета на ЕС пред Европейския парламент в Страсбург. Като основни теми премиерът Борисов отличи бъдещето на Европа и младите хора, европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани, сигурна и стабилна Европа и дигиталната икономика. „По всички тези въпроси е важно по време на нашето председателство да има напредък, да има дебат и да търсим най-сериозните и верни решения“, подчерта българският министър-председател.
По време на представянето Бойко Борисов посочи, че е необходимо да бъде продължен дебата относно справянето с миграционния поток на континента. „Смея да твърдя, че България успя в рамките на година да направи така, че миграционният натиск да е нула. Това се постигна с много работа, на българо-турската граница ние показахме как заедно с европейската солидарност, с усилията на държавата и със споразумението, което имаме с Турция, може да се ограничи до минимум миграционният поток“, заяви още българският премиер. Пред евродепутатите той изрази мнение, че работата по това споразумение трябва да продължи активно „с много такт и дипломатичност“. Борисов беше категоричен, че Европа трябва да намери решение за подпомагане за общото пазене на европейската граница.
В речта си премиерът Борисов засегна и друг основен приоритет, който България поставя през следващите шест месеца – темата „Западни Балкани“. Според него, в този мандат на Европейската комисия няма да бъдат приети нови държави от региона, но самите страни трябва да са наясно с бъдещата им европейска перспектива. За българския премиер сега е точният момент за преговори по този въпрос. Той изтъкна изключително добрите отношения между България и Република Македония, които може да служат за пример за решаване на дългогодишни двустранни проблеми, а не за пренасянето им на международно равнище. Борисов подчерта важността и на инфраструктурните проекти в региона, които дават шанс за инвестиции и развитие на туризма, за перспектива пред хората от Западните Балкани. „Защото стабилността на Балканите пряко отговаря за стабилността на Европа. Изходът е европейска перспектива. Те го очакват, те го желаят“, беше категоричен българският премиер.
По темата ЕС-Русия, Бойко Борисов заяви, че по време на нашето председателство ще се търси нормализиране на отношенията в контекста на общоевропейско решение. Като изключително важен въпрос българският премиер открои и общия европейски бюджет и значението на кохезионната политика.
Премиерът Бойко Борисов беше категоричен, че работата по всички важни теми от европейския дневен ред трябва да продължи и през Председателството на Австрия през втората половина на 2018 г. За тази приемственост на приоритетите той вече е получил уверението на австрийския канцлер Себастиан Курц.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер даде за пример страната ни в постигането на икономически ръст, добра социална политика, както и за напредъка в борбата с корупцията и изрази увереност, че Българското председателство ще си свърши добре работата. „Бойко Борисов е доказал, че е демократ. България проявява вола за постигането на успех на това председателство“, посочи Юнкер.
Речта на българския министър-председател, в която той представи приоритетите на Българското председателство, беше аплодирана от евродепутатите в Страсбург. Единодушни бяха пожеланията за успех, отправени от различните парламентарни групи. „Групата на Европейската народна партия определи момента като исторически. Видяхме борбата на българския народ срещу комунизма и за свобода. Българите трябва да се гордеят. Г-н премиер, трябва да се гордеете с това, което направихте за хората“, заявиха те, твърдо подкрепяйки въпросите за охраната на границите и темата „Западни Балкани“.
Социалистите и демократите определиха програмата на българското председателство като много добре структурирана и откроиха като важни темите за социалната политика и влизането ни в Шенген.
Европейските реформатори и консерватори изразиха надеждата преговорите за напускането на Великобритания да доведат до реформи в ЕС.
Групата на АЛДЕ изрази очакване възможно най-скоро да започнат преговорите за промените в миграционното законодателство на ЕС. „Българското председателство е в много добра позиция за напредъка на Западните Балкани“, допълниха Европейската обединена левица.
Групата „Европа на свободата и пряката демокрация“ приветства приоритетите на българското председателство, особено в областта на младежката безработица и за съживяване на процесите по приобщаване на Западните Балкани и призова Българското председателство да продължи усилията за охрана на границите на ЕС и да предприеме стъпки за разубеждаване на мигрантите.
В отговор на поставени от депутатите въпроси, премиерът Бойко Борисов говори и по вътрешнополитически теми. Той подчерта, че опазването на българската природа е важна задача за българското правителство и гарантира, че няма да допусне незаконна сеч в парк „Пирин“, ако бъде построен втори лифт в курорта Банско. Относно борбата с корупцията, премиерът беше категоричен, че тя продължава активно и скоро ще има видими резултати. Той подчерта също, че ще положи необходимите усилия Истанбулската конвенция да бъде ратифицирана от българския парламент, въпреки че документът се отхвърля от българската левица.
Изказване на министър-председателя Бойко Борисов на пленарната сесия на Европейския парламент, Страсбург, 17 януари 2018 г.
Уважаеми господин председател на Европейския парламент г-н Таяни, Уважаеми председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер,
Уважаеми дами и господа председатели на парламентарни групи,
Уважаеми европейски депутати,
Голяма чест за нас е да сме тук сред вас, хората, които коват европейските закони, най-висшият орган на Европейския съюз, с който в следващите шест месеца се надявам да работим максимално добре. В същото време съм убеден, че този Европейски парламент има до следващите избори и малко, но и достатъчно време по основните закони, които трябва да се приемат, да свърши много работа.
Убеден съм, че когато ви е – искам да ви уверя в това, необходима нашата експертиза – и по Западните Балкани, и по кохезионната политика, и по миграционния въпрос, сме на ваше разположение да споделим и нашия опит, разбира се – и да поемем ангажимент, който вие бихте ни вменили.
Четири са нашите приоритети, на нашето председателство: „Бъдещето на Европа и младите хора“ като основен приоритет, “Европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани“, „Сигурна и стабилна Европа“, „Дигиталната икономика и уменията, нужни за бъдещето”, което има важно и пряко значение за целия вътрешен пазар.
Аз предполагам, че и във вашите изказвания, но и по-късно при въпросите, ще има доста, по което да отговорим, доста, по което да кажем. Но все пак бих искал да споделя с вас защо и в кои сфери считам, че е важно по време на нашето председателство да има напредък, да има дебат и да търсим най-сериозните и верни решения.
Ние 30 минути сега с президента Таяни, а многократно и с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер сме водили дебат относно Дъблинските споразумения, относно справянето с миграционния поток. Смея да твърдя, че България успя в рамките на година да направи така, че миграционният натиск да е нула. Това се постигна с много работа, а и мисля, че на българо-турската граница ние показахме как заедно – с европейската солидарност и помощ (благодаря на Съвет от Братислава, който отпусна 160 млн. евро за технически средства), с усилията на държавата, а и със споразумението, което имаме с Турция, за ограничаване до минимум на миграционния поток. А все пак вие знаете, че ние имаме огромна граница, морска, на Черно море с Турция и голяма сухопътна граница. Затова на темата Турция считам, че споразумението трябва да се подпише, трябва да продължи да работи и да се опитаме, въпреки категоричността, която имаме и трябва да я отстояваме – за правата на медиите в Турция, за върховенството на закона, но и в същото време прагматично да се опитаме да решим въпроса по споразумението за миграцията, да продължи да работи, защото там има милиони мигранти, за които турската страна в момента се грижи.
Разбира се, една от основните теми, основните спорове между държавите членки, е как след това попадналите в Европа мигранти да бъдат релокирани и как да се грижим за тях. Ние ще се опитаме с много такт, с много дипломатичност да опитаме да решим този въпрос. Защото, от една страна, в няколко държави от ЕС има огромно струпване на мигранти, те полагат много усилия, харчат огромни ресурси; други държави не искат да участват в този процес, а има и трета група държави, като България, Гърция, Италия, които са на самия вход на мигрантската вълна и аз мисля, че и за тях трябва да намерим решение за подпомагане за общото пазене на европейската граница.
Решението, според мен е, от години настоявам да се спазва, е така да си охраняваме външните граници, че влизането в Европа да става само през контролно-пропускателните пунктове и там да се прави надлежната проверка. И тези, които бягат от войни, които бягат от куршумите и ракетите, Европа винаги е била най-хуманна, да се погрижим за тях, но да се знае, че това ще е до края на военните конфликти. Или да се направят центрове, сигурни центрове, за които ние финансово да подпомагаме и обезпечаваме, близо до военните конфликти, за да могат след това хората да се върнат и да участват във възстановяването на своите страни, защото, може би всички сте виждали по новините, какви са степените на разрушения там, където има войни. А тези, които са икономически мигранти – да бъдат допускани до там, където има нужда от тях. Това са предложенията, които имам за решение. Разбира се, вие ще кажете как да стане.
Що се касае до Западните Балкани, имаме няколко варианта, затова предложихме един, който, според мен, не носи рискове на ЕС. Сигурни сме, знаем, а и Жан-Клод Юнкер в София… и благодаря и на президента Таяни, на Жан-Клод Юнкер, на председателя Туск, че дойдоха в София за откриването на Българското председателство – ясно знаем, че в мандата на тази Комисия няма да има нови държави членки от Балканите, приети в ЕС. В същото време, ние много ясно трябва да им кажем и много честно какви надежди могат да хранят, как във времето биха се разположили вижданията ни за интегрирането им в Европа. Смея да твърдя, познавайки региона, че това е точният момент, в който трябва да го направим. Вие виждате – вчера един изстрел в Косово и буквално взривява целите Балкани, преговорния процес между Косово и Сърбия, и веднага настроенията стават други. В момента народите от Балканите истински очакват и вярват, че бидейки географски и исторически в Европа, и накрая ще имат план за присъединяването към ЕС. Някои са по-напред, някои са по-назад. Мисля, че България и бивша Република Македония дадоха един изключителен пример, че има държави на Балканите, които с такт, добронамереност може да решават проблеми и да не идват при вас с проблемите си. Договорът, който от десетилетия се влачеше или се работеше по него, но така или иначе не се приемаше – за добросъседство между България и Македония, само преди няколко дена го подписахме, завчера македонският парламент го прие, ратифицира, сега, надявам се следващата седмица – и българският, но премиерът Заев беше, както той казва, доста храбър, както и ние. Истински се надявам сега, че между Скопие и Атина също да завърши процесът относно името, защото това ще даде голяма перспектива на Скопие – казвам го неслучайно, за да не дразня колегите от Гърция, но да се даде перспектива за НАТО и ЕС. Защото това е едно място на Балканите, което е като крайъгълен камък, този, който държи строежите – ако се размърда, почват да мърдат целите Балкани.
Какво би станало, ако ние не вземем това решение, не работим по изграждането на инфраструктурата? Само напомням, че и Коридор №4, Коридор №8, и Коридор № 10 са европейски коридори, и ние имаме редкия шанс без да имаме никакъв риск, а да си подготвим Западните Балкани и за инвестиции, и за туризъм, да не позволим да се обезлюдят, да не позволим младите и квалифицирани хора да напуснат в посока дали Америка, дали Европа, и там да остане предимно възрастно население, за което пък после няма кой да работи, за да изплаща пенсии, които подсигуряват нормален живот. България мина през този път. И тогава вече се явяват съвсем други политически партии и не знам процесът дали ще може да продължи. Ако ние не го направим, интересът, който имат и Русия, и Турция, и Китай, и Саудитска Арабия към Балканите, е голям и някой друг ще го направи. Затова сме готови, с всичките лидери сме провели многократни срещи – и в София, и в Белград, сега е моментът да им дадем перспектива.
Истински се надявам на подкрепата и на г-н Таяни, и на Жан-Клод Юнкер, и на всички вас, защото стабилността на Балканите пряко отговаря за стабилността на Европа. След това ще се чудим откъде са дошли ислямски бойци или защо се е развил радикален ислям, защото там има много плодородна почва поради големия процент мюсюлманско население, което живее на Балканите. Изходът е европейска перспектива. Те го очакват, те го желаят. Така ще може да имаме и необходимото и влияние, и сигурност в този регион.
Разбира се, темата Турция я казах.
Темата Русия. С всичките забележки, които имаме, има държави членки, които държат да паднат санкциите, други са точно на обратното, изключително остри, искат още повече да се задълбочат. В края на краищата, ние ще се опитаме да търсим с другия ни голям съсед, какъвто е Русия, нормализиране на отношенията. Но, разбира се, това далеч надскача нашия праг на възможности. Това ще бъде общоевропейско решение.
Във връзка с всичко това, тъй като вече се работи с комисар Йотингер, с Жан-Клод Юнкер, с президента Таяни сега разговаряхме дълго, това е общият европейски бюджет. Не го слагам като последващ приоритет. Изключително много вярвам и разчитам на Европейския парламент, защото бюджетът на една държава или бюджетът на Европа, всъщност, прави политиката. Дава предизвикателствата и чрез бюджет и финансирането на отделните програми ще можем да защитим съответно даден приоритет. Важна ли е общата селскостопанска политика? Важна е. Кохезионната политика, важна ли е? Изключително важна. Ако ние, страните, скоро приетите, Централна и Източна Европа, Балканите, имаме просперитет, ето тук правя една скоба – България има 4% ръст на икономиката, 6% безработица, нулев бюджетен дефицит, огромен фискален резерв, фискиран (тъй като имаме валутен борд) курс на лева към еврото, полагаме усилия и мисля, че сме готови за чакалнята на Еврозоната, това, което успяхме да изградим в областта на инфраструктурата, на конкурентоспособността, образователната инфраструктура, екологията, транспорта, и тук е мястото да благодаря на всички държави донори, които толкова много помогнаха и за България, а мисля и за целия регион. Аз имам впечатление от бившите социалистически страни преди 1989 г. как изглеждаха, и сега, като отидеш в Будапеща или Прага, или в Братислава, или във Варшава, разликата е огромна. И мисля, че тук трябва да намерим баланса на взаимното уважение към държавите донори, които милиарди евро дадоха за нашето присъединяване и да достигнем и да бъдем конкурентоспособни на техните икономики и всичко останало, и това, което пък ние не само като пазар, но и като култура, като геостратегическо разположение, имаме. Така че, мисля, че няма по-добро от това да вървим всички заедно и няма и по-добро място и за живеене. Не случайно всички искат да дойдат в Европа, от Европейския съюз. Така че, кохезионната политика трябва да продължи.
Минах минал с две думи само и през общата европейска отбрана, в тези страхотни геополитически предизвикателства, които имаме в момента. Според мен малко се вглеждаме в заплахите, обикновено реагираме много след като вече са станали. Оставяме цели процеси да се развиват, ние да бъдем един вид зрители на тях. Оставяме президентите на големите държави – Русия, Щатите, Китай, Турция, Иран, да взимат решения по теми, които, всъщност, ние след това се сблъскваме със страшна сила в Европа да решаваме именно тези проблеми. От тези войни идват миграционните потоци. Когато бяха банковите кризи, след това Европа плати голямата цена и ние денонощно – помним, че имаше Съвети до 5-6 сутринта, решавахме финансовата криза в Европа. И чест прави на всички тогава, които управляваха и Съвета, и Комисията, и Парламента (извинявам се, ако някой път объркам местата, то не е от неуважение, просто използвам по-бързо времето да го кажа), но успяхме, макар и бавно да се справим и с финансовата криза. Европа вече има растеж и съм убеден, че няма по-добри от нас. Това е сигурно – когато Европа е единна, е и силна.
Енергийният съюз, социалният стълб, това, което Жан-Клод Юнкер е предложил вчера – имам три варианта да изчета, дълги и подредени. Но искам, от една страна, да спестя и вашето време, и в същото време да усетите действително кое ни е много важно и на нас и кое считаме за приоритети, за да може във въпросите си след това към нас да доуточним, ако има нещо неразбрано.
Да не пропусна Юри и Естонското председателство. Мисля, че Естония се справи прекрасно, положиха много усилия, бяха много модерни. Ще бъде радост за нас, ако можем да се доближим до доброто представяне на Естония. И смея да кажа, че с канцлера на Австрия Себастиян Курц, който е следващият председател през 2018 г., вече имаме може би 4-5 телефонни разговора, много скоро ще дойде в София, искаме така да работим по Българското и Австрийското председателство, че всъщност 2018 г. всички приоритети, които имаме и ние, и те, да не се прекъсват, а да продължим, с вашата помощ, по всички портфолия, за които говорихме.
И накрая – изключително важна роля на Европейския парламент. Знам, че има много парламентарни групи, много различни мнения, това е и силата ни в това многообразие, което има Европа, но в края на краищата – най-важното и най-ценното. И затова ние в България на нашия парламент сме изписали „Съединението прави силата“, затова предложихме, считаме, че и за Европа в момента това би бил най-подходящият девиз – „Съединението прави силата“.
Благодаря ви.
