EN

Какво свърши кабинетът за четвъртите 30 дни

10.10.2023

Четвъртият месец от мандата на правителството мина под знака на преговори с представители на няколко важни за България сектора, изоставени от държавата през последните 15-20 години, както и на интензивна работа по ключови проекти, пренебрегнати от служебните правителства с риск за огромни загуби. Въпреки ожесточената злоупотреба със страховете на хората в предизборна среда, кабинетът демонстрира решителност да се справи с наследените проблеми и прояви конструктивна диалогичност, за да се постигне осезаем напредък и да се отключат процеси с траен положителен ефект върху живота на хората.

 

Ръст на заплатите и БВП и спад на инфлацията

След година на растяща с екстремни темпове инфлация посоката на кривата се промени. Това сочат официалните данни от Националния статистически институт (НСИ).

Годишната инфлация за месец август т.г. спрямо същия месец на миналата година е 7,7%, като за пръв път от година и половина пада под 8 на сто. За същия месец 2022 г. спрямо година по-рано е била 17,7%. Сравнението на средната работна заплата през второто тримесечие на тази година със същия период на миналата показва, че днес вземаме с 227 лева повече. Според данните на НСИ също, че през второто тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.9% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г.

 

България навакса изоставането по ПВУ и очаква над 1,4 млрд. лв. от ЕК

Правителството подаде искане към Европейската комисия (ЕК) за над 1.4 млрд. лв., които страната ни очаква като второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това стана възможно, след като през последните три месеца бяха изпълнени 30 мерки, с което България навакса и вече покрива 94% от всички изисквания, които трябваше да е изпълнила още в края на миналата година.

 

По този начин кабинетът “Денков-Габриел” на практика изпълнява един от основните си управленски приоритети - реализация на заложените в ПВУ структурни инвестиции и реформи, така че държавата да се справи  с предизвикателствата и да оползотвори възможностите на предстоящите зелени и цифрови преходи. Наваксването в изоставането по ПВУ отваря и достъп на България до още европейски средства - в размер на около 9 млрд. лв. за националните инвестиции от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).


Напредък по осигуряване на справедлив енергиен преход след интензивен диалог с всички заинтересовани страни

Правителството прие Териториалните планове за справедлив преход в енергетиката и на 30 септември ги изпрати на Европейската комисия. Това е първата решителна стъпка, която държавата най-накрая направи, за да се възстановят преговорите с ЕК и страната ни да получи милиарди финансиране по няколко програми, които ще помогнат на хората във въглищните региони Стара Загора, Перник и Кюстендил.

През 2022 г. поради бездействието на служебното правителство България пропусна шанса да получи 100 млн. евро именно заради непредадените в срок Териториални планове. До края на ноември т.г. кабинетът ще изработи проект за енергийна стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., паралелно с актуализацията на Интегрирания план за енергетика и климат. Това е планирано като част от визията за устойчиво развитие на сектора и съвпада с исканията на синдикатите, които представляват заетите в енергетиката.

Само за четири седмици правителството успя да привлече интереса на инвеститори, които вече са заявили интерес да вложат общо над 3,5 млрд. лв. в развитие на нови индустрии и създаване на над 4300 работни места в областите Стара Загора, Кюстендил и Перник. Поканата към големи потенциални инвеститори остава отворена, а няколко министерства приоритетно работят по привличане на производства, които ще превърнат въглищните региони в средище на модерна и процъфтяваща индустрия.

 

Още по-решителни стъпки към дигитализация и облекчаване на ученици, родители и учители

Дигитализацията на българското образование продължава. За облекчение на учениците и родителите хартиените учебници от I до VII клас вече са достъпни в PDF формат в платформата „Дигитална раница“.

Медицинската бележка за извинение на отсъствията на учениците вече се издава само електронно. „Така не само ще облекчим работата на учителите, но и ще се борим с отсъстващите и фиктивните ученици,“ каза премиерът акад. Денков. Само за  първите 15 дни от началото на учебната година са издадени близо 40 000 е-бележки, като средно на ден се генерират над 5000 бележки.

Новости има и около изпитите от националното външно оценяване в IV, VII и X клас. В края на новата учебна година учениците, които не са успели да ги положат поради медицински или друг сериозен проблем, ще имат право да го направят на допълнителна дата по съответния предмет.

Министерството на труда и социалната политика отчете, че вече са отпуснати близо 215 000 еднократни помощи за ученици в първи, втори, трети, четвърти и осми клас. Еднократната помощ от 300 лв. се изплаща на два транша, като втората половина се изплаща през март само при условие, че детето продължава да учи. Кандидатстването за тези средства продължава до 15 октомври т.г.

Консултативният съвет за професионално образование и обучение към Министерството на образованието и науката (МОН) прие Стратегическа визия за развитие на дуалното обучение в България до 2030 г. Тя отчита водещата роля на бизнеса в практическото обучение и залага на засилена комуникация за популяризирането й.

От 85 лв. минималната студентска стипендия стана 120 лв., а максималната се вдигна от 180 на 200 лв. За това са отделени 6 млн. лв. до края на тази година. За ремонт на студентските общежития са предвидени 100 млн. лв.

Увеличение има и в минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища - от 1500 на 1810 лева, считано от 1 август 2023 г. Допълнителни 16 млн. лв. ще бъдат предоставени на 33 държавни висши училища с общо 12 436 души академичен състав, в това число 2401 асистенти. Очаква се с повишението на възнагражденията да се насърчат повече млади хора да участват в конкурси за преподаватели, което от своя страна да доведе до обновяване и развитие на академичния състав.

 

Подготовка за честни и прозрачни избори

Пет министерства са ангажирани с подготовката на честни и прозрачни местни избори, които ще се проведат на 29 октомври т.г.: Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на правосъдието и Министерството на електронното управление.

До този момент МВР работи по 147 сигнала, свързани с изборите. От тях 82 са за купуване на гласове, а 50 - за други нарушения на изборното законодателство. Има сигнали и за корпоративен вот. Образувани са десет досъдебни производства, има и задържани.

 

Заедно срещу бедствията

На 4 и 5 септември т.г. в област Бургас рекордно количество валежи предизвика бедствено положение. Мигновената реакция на всички институции беше ключова за успешната евакуация на хората от региона и за ограничаване на щетите. В пълен синхрон помежду си институциите възстановиха свързаността между населените места и услугите за домакинствата в рамките на по-малко от 48 часа.

След експресна обществена поръчка още на 15 септември т.г. е сключен договор за изграждане на нов мост на мястото на разрушеното съоръжение на пътя Царево – Ахтопол. На 27 септември т.г. е пуснато движението по временния обходен път Царево – Ахтопол, по който могат да преминават двупосочно всички видове превозни средства.  

По време на бедствието бяха проведени аварийни дейности, които предотвратиха скъсването на стените на язовирите  “Потурнашки” и “Хаджи Яне”. Облекчителните съоръжения са свършили своята работа, като язовирите са спомогнали за понижаване на притока на вода към деретата и количеството на формиралия се повърхностен отток към с. Лозенец.

Правителството изготвя подробен анализ на причините за значителните щети от бедствието и скоро ще обяви и мерките за по-ефективна превенция.

За подобряване на управлението на реакциите в случай на природни бедствия в граничния регион между България  и Сърбия започна стратегически трансграничен проект между двете страни. Той е финансиран по програмата за трансгранично сътрудничество (ИНТЕРРЕГ V-А) България – Сърбия 2021-2027 с над 7,2 млн. евро.

 

Обединени институции в борбата срещу домашното насилие

Допълнителни 453 места ще бъдат разкрити в кризисни центрове за пострадали от насилие, а  ново звено в Главна дирекция „Национална полиция“ координира работата на полицейските служители по проблемите на домашното насилие. В същото време данните на централната полицейска статистика показват увеличение на броя досъдебни производства - за първите 8 месеца на 2022 г. те са 853, а за същия период на 2023 г. - 1383.

 

Проактивни политики за опазване на здравето

Министерство на здравеопазването (МЗ) актуализира Националната здравна стратегия 2030. Това е голяма стъпка за развитието на системата и нейното трансформиране в посока към потребностите на хората, с фокус върху превенцията, диагностиката и комплексното лечение. В новата стратегия са залегнали специфични политики за подобряване на майчиното и детско здраве и на педиатричната грижа; борбата с рака; подобряване на възможностите за лечение на мозъчно-съдовите болести; психичното здраве и психиатричната грижа; развитие на донорството и трансплантациите.

 

Кабинетът гласува допълнителни средства за 29 областни лечебни заведения. 20 млн. лв. ще бъдат разпределени към тях за цялата 2023 г. по ясни критерии - за поддържане готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредни ситуации, аварии и катастрофи, основно за осигуряване на трудови възнаграждения на персонала и на оперативни разходи за снабдяване с вода, електрическа и топлинна енергия.

За първи път от две години насам в България се отчита повишен интерес към ваксините. В резултат на проактивните политики и проведената информационна кампания на МЗ само за около седмица в страната са регистрирани над 17 000 имунизирани срещу новия щам на COVID. Ваксинацията срещу грип също протича при засилен интерес, като тази година са осигурени по-голям брой безплатни ваксини – над 300 000 дози.

В рамките само на 10 дни от началото на кампанията „Да! За живот“ са реализирани 4 донорски ситуации,  като oт началото на годината до момента броят им вече е 17. Това е с над 20% повече от миналата година и дава шанс за живот на 42 души, преминали през трансплантация.

 

Достъпен спорт за всички и насърчаване на върховите постижения

Над 100 000 деца имат възможност да спортуват през настоящата учебна година чрез 237 проекта на спортни организации по 7 програми и дейности на Министерството на младежта и спорта (ММС). В допълнение към това, през новата учебна година са увеличени и средствата за учениците от ХІ и ХІІ клас, с които те ще могат да участват и да се състезават и в индивидуалните спортове на ученическите игри, а не само в колективни. Средствата, отпуснати за целта, са в размер на над 1 млн. лв., което е с 50% повече спрямо миналата година.

ММС отпусна допълнителни близо 3,2 млн. лв. на 20 федерации за олимпийската им подготовка.

 

Адекватни решения в подкрепа на българското земеделие

След многостранен конструктивен диалог правителството подписа меморандум с българските земеделци, който удовлетворява нуждите както на родните производители, така и на преработвателите. Условията на споразумението съответстват и на поетия от страната ни ангажимент за отпадане на забраната за внос на украинско зърно.

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев е уведомил министъра на аграрната политика и храните на Украйна за подписания меморандум, който предвижда забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на ноември т.г. Като резултат от този разговор украинският министър е поел ангажимент до 30.11.2023 г. в Украйна да се забрани износът за България на слънчоглед, рапица, пшеница и царевица. След това, ако България поиска, четирите култури подлежат на лицензионен режим.

Министър-председателят акад. Николай Денков и министър Кирил Вътев потвърдиха своя ангажимент за съвместна работа с аграрния сектор, за да продължи създаването на среда с по-добри възможности за повече български продукти за българските граждани.

След отмяната на забраната за внос от Украйна държавната помощ за земеделието беше увеличена на 426 милиона лева.

В допълнение бяха отпуснати средства в размер на 22,1 млн. лв. по схема „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“.

 

Стабилно и прозрачно финансиране на регионите и пътната инфраструктура

Започна подписването на споразумения за над 67 млн. лв. с 54 общини за дофинансиране на проекти за общински пътища, улична мрежа и ВиК инфраструктура чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Започва и разширяване на 20 първокласни пътни участъка до габарит на скоростни пътища. В бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура"  за следващата година приоритет е възлагането на идейни проекти и изработването на подробни устройствени планове (ПУП) за тези участъци.

 

Отчетлив напредък по въвеждане на спешната медицинска помощ по въздух

Първата част от наземното оборудване за въздушните линейки вече е в България. До края на годината страната ни ще има и сертифициран авиационен оператор за спешната помощ по въздух. Първият хеликоптер за спешна медицинска помощ вече има сериен номер и се очаква да пристигне в страната ни през януари 2024 г., а първите шестима пилоти за системата заминаха на обучение в Италия.

 

Още важни стъпки за възстановяване на доверието към България по пътя към Шенген

ЕК прекрати наблюдението на България и Румъния чрез Механизма за сътрудничество и проверка. Това е знак, че Европейската комисия и лидерите на европейските държави оценяват напредъка на България в областта на върховенството на правото и е признание за реформите, които страната ни е извършила. 

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен и нейният заместник Маргаритис Схинас изразиха подкрепа към България и очакване тази година Съветът на ЕС да вземе решение, с което България и Румъния да станат пълноправни членки на Шенгенското пространство. Положително решение в рамките на испанското председателство очаква и председателят на Европейския парламент Роберта Мецола. В полза на България и Румъния се изказаха също множество лидери и външни министри на държави членки на ЕС.

 

От началото на годината до 30.09.2023 г. граничните полицаи са предотвратили над 158 000 опита на незаконни имигранти да влязат нелегално на територията на Република България, което е с 37 % повече в сравнение със същия период на миналата година, когато предотвратените опити са били 115 000. Възможно е част от самостоятелно завърналите се лица във вътрешността на Република Турция, след като са установили български патрули по линията на границата, да са направили повече от един опит за преминаване на наша територия. Над 12 000 нелегални мигранти са хванати във вътрешността на страната.

 

Според актуалния доклад на Фронтекс в момента най-засилен е миграционният натиск по Средиземноморието, а не по т. нар. Балкански маршрут. Това е факт и благодарение на значително повишената ефективност в противодействието на незаконната миграция и  пресичането на голяма част от опитите за незаконна миграция още на границата.

 

Напредък на България в областта на върховенството на правото

МВР и Европейската прокуратура подписаха споразумение за засилване на сътрудничеството с европейските делегирани прокурори в България по разследвания на Европейската прокуратура. По силата на споразумението МВР ще подкрепя делегираните представители на Европейската прокуратура при провеждане на процесуални действия, вкл. с експерти, охрана, транспортно-технически и финансови средства.

Работна група в Министерство на правосъдието започна работа и набелязва конкретни мерки за повече прозрачност на държавната реклама в медиите. Гарантирането на тази прозрачност; проблемите със SLAPP делата (делата шамари), водени срещу журналисти, неправителствени организации, граждански активисти и др.; подобряване на регистъра за медийната собственост, воден от Министерството на културата са част от темите във фокуса на експертната работна група.

Правителството подписа и меморандум за разбирателство между България и САЩ за противодействие на чуждестранното манипулиране на информация. България официално вече е страна участник и в Европейския център за върхови постижения за противодействие на хибридните заплахи.

Министърът на правосъдието Атанас Славов защити пред Венецианската комисия основните цели на законопроекта за изменения в Конституцията по предложенията на  166 депутати от Народното събрание. Венецианската комисия одобрява и поощрява разделянето на единния в момента Висш съдебен съвет (ВСС), което е нейна отдавнашна препоръка. Положително е становището и за промяната на квотите във ВСС, принципно се подкрепя също предложеното решение за Прокурорския съвет.

 

Решителни стъпки срещу войната по пътищата

Три пъти повече проби ще може да обработва химико-токсикологичната лаборатория във Военномедицинска академия (ВМА), което значително ще ускори проверката на кръвните проби на шофьорите за наркотици и алкохол. Капацитетът на лабораторията се увеличава със средства от бюджета. Допълнително ще бъдат обучени още шестима специалисти и така проби ще се обработват денонощно, на трисменен режим. Така максимално бързо ще се обработват не само новопристигналите проби, но и забавените близо 900 проби, натрупани от края на април т.г. досега.

През октомври т.г. ще е готов анализът на Съвета за криминологични изследвания за тенденциите и превенцията на престъпленията на пътя. На базата на него Министерството на правосъдието ще предложи законови промени.

 

Иновации и икономически растеж

Повече от 1000 бизнес срещи между различни компании и готови проекти на български фирми, работещи или стартиращи партньорство в Гърция, са само част от резултатите, постигнати с българското участие в 87-ия Международен солунски търговски панаир. Тази година България беше почетна страна-гост на събитието и показа там нов икономически облик - с високи технологии, туризъм и култура.

Разширяват се двустранните отношения с пристанище Солун с цел нови инвестиции в България. Това договориха министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов и изпълнителният директор на Борда на директорите на пристанището Танос Лягкос.

България е първата страна в Източна Европа, която се присъедини към най-елитната европейска мрежа за развитие на изкуствения интелект ELLIS (European Laboratory for Learning and Intelligent Systems). Премиерът акад. Николай Денков даде официален старт на партньорството заедно с “архитекта” на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) проф. Мартин Вечев и ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.

През септември т.г. правителството окончателно спечели битката за Пловдивския панаир. Софийският апелативен съд потвърди определението на по-долната инстанция Софийски градски съд, че община Варна не може да се разпорежда с акциите си в "Международен панаир Пловдив" АД и да ги прехвърля на други лица. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Делото беше заведено от министъра на икономиката и индустрията Богдан Богданов.

 

Какво свърши кабинетът за първите 30 дни

 

Какво свърши кабинетът за вторите 30 дни

 

Какво свърши кабинетът за третите 30 дни